Съкровище, пищови и южни морета (Ваканции на Надя и Мартин #1)

kaloyan1

Преди около година в България се появи нов интригуващ проект, а именно ателието за детска литература, издателство “Горната земя”. Двигател зад него е талантливата писателка Весела Фламбурари, но книгата, с която откриха издателската си програма бе “Съкровище, пищови и южни морета” от Калоян Захариев. Калоян е един от по-познатите съвременни български автори и придоби известност преди време с фентъзито “Ех, магесническа му работа”. Поради инат, мързел и простотия обаче аз дълго време не се бях запознавал с творчеството му, но тази есен се пречупих и преди няколко дни започнах първата книга за ваканциите на Надя и Мартин, детски приключенски роман, който обаче според мен може да се чете с удоволствие и от пораснали читатели.

Мартин и Габриела са брат и сестра, заклети приключенци. В търсене на своите изгубени родители, те обикалят различни екзотични дестинации като Хималаите, Тунис и други опасни земи по света, като в началото на книгата откриват отдавна изгубени останки от починал преди време Далай Лама. След успешно извършената мисия двамата отиват при чичо си, който е посланик в Калкута и там става беля, тъй като Габриела бива отвлечена. В опита си да я намери Мартин се среща с белгийката Надя, чиито баща е похитен от същата банда, в чиито лапи е и Габи. Двамата тийнейджъри решават, че няма да оставят близките си и тръгват по петите на бандитите, които се оказват подчинени на известен международен пират, замислил пъклен план…

Преди да кажа мнението си за самата книга, искам да похваля изданието на “Горната земя”, което е много добре оформено, с красиви илюстрации не само на корицата, но и вътре в томче. Такова професионално издание на произведение за деца се среща рядко у нас и не толкова често дори и по света, така че издателите от “Горната земя” са си свършили работата перфектно. А това е прекрасно, защото книгата го заслужава.

Калоян Захариев с тази си книга според мен напълно доказа, че наистина е от най-добрите съвременни жанрови автори у нас (и не само). Макар в “Съкровище, пищови и южни морета” да се усеща ехо от вечните приключенски романи на Салгари и по-осезаемо влияние от съвременни екшън автори като Клайв Къслър и Джеймс Ролинс, в крайна сметка стилът си е негов. И за какъв стил говорим само… Книгата се чете изключително бързо, действието е динамично и кинематографично, сравнително големия обем – над 300 страници – е използван, за да създаде ясна картина в ума на читателя, а диалозите са вкусни и язвителни. Героите също са много симпатични, като мои любимци са Мартин с неговия велик сигнален пистолет и Хук, който ще разберете кой е, ако отгърнете страниците на книгата.

Забележките ми по текста са малко и бледнеят на фона на положителните впечатления. Все пак ще ги маркирам – фамилията на героите и мотивацията за нея, ще разберете защо, като стигнете дотам, както и на моменти стереотипните описания на цели народности, макар според мен в края си книгата да се освобождава от това.

Като цяло “Съкровище, пищови и южни морета” се оказа далеч по-хубава, отколкото предполагах, страхотен роман, който може да купите на вашите синове, дъщери и племенници… и тайно да си прочетете, дори да сте вече по-големи. Най-силното предложение за деца, излизало у нас от оригиналните книги за Пърси Джаксън насам.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор