Рецепта за кошмари

recepta za koshmari

“Рецепта за кошмари” е дебютният сборник с разкази на писателя Иван Атанасов /John At/, издаден в началото на годината от престижното издателство “Изток-Запад”. По качеството на текстовете в него обаче впечатлението ви ще бъде, че книгата е дело на автор-ветеран и това е по-точното определение, тъй като Иван от много години се занимава както с писане на свои неща, така и с преводи на популярни автори като Клайв Баркър, а това му е позволило да достигне наистина много високо ниво.

“Рецепта за кошмари” съдържа разкази от жанровете на ужаса и психотрилъра, в които свръхестествения елемент се преплита от една страна със символизма, а от друга – с различни отклонения като шизофрения, депресия, психоза, дори тинитус. Това вкарва въображението на читателя в призрачна недействителност, която действително човърка в ума му и, ако мога да цитирам Лъвкрафт, не предразполага към спокойни сънища.  Във всяка от творбите личи голямата ерудиция на автора както от намигванията към различни творци, така и от самия начин, по който е написан текста – ювелирна изработка, при която няма нито една излишна дума, нито едно грешно построено изречение, момент, в който човек да има чисто литературни забележки към книгата, макар някои от творбите да шокират с описваните сцени на насилие, други да провокират добрия вкус с по-пиперливия си хумор, а трети да стоят малко по-абстрактно за жанровия читател. Лично на мен най-силно впечатление ми направиха разказите “Опашката на дявола”, “Лемегетон”, “Есенните хора”, “Самвете” и “Снежният човек”, които ми напомниха, в добрия смисъл на думата, на произведения от Стивън Кинг или Греъм Мастертън.

През последните години родния небосклон на хорър автори се изпълни със звезди, блестящи с мрачно сияние, а най-хубавото е, че всички тези писатели имат свой собствен неповторим почерк и вкус. Въпреки това, бих поставил книгата на Иван точно по средата между шокиращите творби на Сибин Майналовски и омайната като аромата на отровно цвете проза на Явор Цанев, а като работа по текста – до творчеството на Елена Павлова. Книга-събитие за родната ъндърграунд – не като популярност или класа, а като теми – сцена. А за автора според мен е време да помисли как да впрегне забележителните си умения в изработката на цял роман.

Оставете отговор