Проклятието на индианското злато (Ваканции на Надя и Мартин #2)

kaloyan2

Година след “Съкровище, пищови и южни морета”, издателство “Горната земя”, стремящо се да налага качествена българска литература за деца и юноши, предложи на читателите втората книга от поредицата “Ваканции на Надя и Мартин” от Калоян Захариев, носеща обещаващото заглавие “Проклятието на индианското злато”.

Мартин и Габриела за брат и сестра, които още в младежка възраст са се превърнали в топ шпиони, пред които популярния им западен връстник Алекс Райдър може да яде пасти. За нула време проникнали в тайна руска база и спечилили си среща със самия президент Путин, двамата се сдобиват с информация за родителите си, изчезнали нейде из Южна Америка. След кратка спирка през Белгия, в която Мартин среща Надя, момичето, в което не е влюбен, разбира се – как изобщо може да си помислите такова нещо? – групата се отправя към земите на древните инки, където ги чака сложен заговор, включващ международни престъпници и бивш фашистки диктатор. Но нашите хлапета няма да се дадат на някакви си там главорези, а ще разкрият истината за древно съкровище – и проклятието, свързано с него…

Още в ревюто си на първата книга отбелязах, че Калоян напомня на най-добрите съвременни автори на приключенския трилър и тук мога да потвърдя тези си думи – макар и насочена за деца, неговата книга има висооктановия екшън на Матю Райли, научно издържаните сюжети на Джеймс Ролинс и мащаба на повествование, характерен за Клайв Къслър, като в добавка имаме язвителен, саркастичен диалог като от Рик Риърдън, а комбинацията от всичко това се получава уникална, така че да си е на Калоян Захариев. Наред с това авторът допуска и някои грешки, като прекомерно обемния текст от книгата (над 400 страници) и прекаленото счупване на героите откъм сили – без проблеми те се справят с всяка неприятност, а отказът им да се уплашат в един момент звучи неправдоподобно. Като цяло обаче не съм виждал български автор да замисля така мащабен текст, като не разчита само на силна идея или невъзможна ситуация, а внимателно изгражда сюжета и героите си, така че да се получи поредица, която би била гордост в библиографията на който и да е било автор. Евентуално за следващи книги аз вярвам, че Калоян може да достигне и истинско ниво на драматизъм, като добави една щипка мрак, колкото книжното ястие да стане по-лютичко и вкусно, за да може поредицата да върви напред.

Стискам му палци!

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор