Мобилни костюми Гъндам: Железните сираци /епизоди 11-26/

„Железните сираци“ /”Iron-Blooded Orphans”/ са първото аниме от поредицата „Мобилни костюми Гъндам“, с което се запознах. Те са най-новият сериал в сагата и затова започнах от тях, но следващите месеци вниманието ми бе погълнато от малко по-старите, но завладяващи SEED и SEED Destiny. На техния фон „Железните сираци“ малко ми избледняха, но когато стигнах края на първия сезон, разбрах, че това е било погрешно – историята е много силна и ще хареса на всеки ценител на качествената фантастика.
В първите десет епизода от историята видяхме как група сираци от безмилостно експлоатираната планета Марс сформират компанията „Текадан“. Техен водач е дръзкия Орга, а най-силен играч – загадъчния, нисичък Миказуки Огъс, който пилотира феноменално един от легендарните Мобилни костюми Гъндам, наричан „Барбатос“. „Текадан“ се ангажират да изпратят принцеса Куделия Барнщайн до Земята, а там тя смята да отправи молба, с която жителите на колонизираната планета Марс да получат повече права, по-справедливо заплащане и по-добър живот. Срещу „Текадан“ обаче застава мега корпорацията „Гялархорн“, която се грижи за сигурността на планетата. С далеч по-голям финансов ресурс от „Текадан“, те изпращат мобилни костюми срещу сираците, а Мика изглежда единственият, който може да ги изведе до победата…Но дори и той няма да може да се справи сам.

„Мобилни костюми Гъндам: Железните сираци“ е изключително многопластова фантастика и не бива да се подвеждате, че това е просто аниме, в което гигантски роботи се налагат едни други. Макар епичните битки да са кулминация на действието, „Железните сираци“ си поставя за задача да разгърне цяла галерия от пълнокръвни образи, с които да раздвижи комплексен и богат както на емоции, така и на идеи сюжет. В основата на историята е борбата на хората за един по-справедлив свят, но вместо назидателно да натрапва и захаросва идеали, „Железните сираци“ дават реалистична представа за това как протича тази битка. Макар хлапетата от Марс да печелят симпатията на зрителя със своята наивност, те не са ангелчета – напротив, невинността им е тази на зверчето, което е готово на всичко за да оцелее. Майсторски са разработени терзанията на Орга като водач, който трябва да взима тежки решения, уникалния портрет на Мика като корав, студен, но по някакъв начин странно уязвим боец, пътят на Куделия от добронамерена принцеса без ясна представа за реалността до на моменти безкомпромисен водач на зараждаща се революция. Отлично са представени и антагонистите на пътя им, като е избегната симплификацията на това те да бъдат превърнати в злодеи, които бранят привилегиите си – напротив, Гаелио е почти рицарски образ, който влиза в битка, за да опази честта на онези, които се е заклел да защитава, а Ейн буди само съчувствие с войнишката си клетва да отмъсти своя предводител и така до самия финал на първия сезон, когато образът му претърпява неизбежна и плашеща трансформация.

Въпреки това, „Железните сираци“ не отнемат от зрителя удоволствието от добре развития отрицателен образ, а феновете, запознати с образите на Шар Азнабъл и Рау Льо Крюзе със сигурност са изтръпнали, когато са видели поредния маскиран да се появява в историята. Тук той изглежда почти деликатен в намесата си, но когато мащабът на плана му се разкрива, човек остава втрещен – или поне с мен стана така.
Краят на първия сезон е горчиво сладък и макар да има своето заключение на историята, остава вратички за още по-епични и интересни епизоди, които очакваме в края на тази и началото на следващата година.