Вино за мъртвите

vino za martvite

“Вино за мъртвите” е книга, за която чух, че е най-хубавата от творчеството на писателя Явор Цанев. Не съм чел всичките му останали произведения, за да преценя, но с чиста съвест мога да се присъединя към възторжените отзиви за този сборник, който смесва различни жанрове, но печели най-вече със силата на самото слово, с вкусния, но и горчив стил на автора, разказал 30 уникални и в същото време допълващи се един друг разкази.
Не бих могъл да се спирам за всеки от тях поотделно, тъй като това би означавало да започна да разказвам сюжетите им, а от това ще произтече, че няма да ви кажа нищо съществено за самата книга – не защото историите са слаби, а защото за да ги оцениш, трябва да прочетеш, да изпиташ самия текст. Ще кажа обаче само, че още от първия разказ, първата чашка “Вино за мъртвите”, дала името и задала тона на целия сборник, читателя усеща вкус на меланхолия, която не оставя цялата книга, дори онези разкази, които са по-хумористични. Историята е за стар клошар, който обикаля гробище в лютата зима с надеждата да намери оставено вино за мъртвите, с което да се сгрее, а несрестници като него честа са герои и в останалите творби – възрастната жена, вживяла се в ролята на регулировчик заради даден “Обет”, “Цигането”, мечтаещо да го дадат по телевизията докато държи кабелите на безотговорното си семейство, зяпащо сериали, грубият и на пръв поглед алчен шофьор от “Реквием за такси”, дори животни като “Кучето на клошаря”, “Котакът” и “Гарванът”. Всички те имат истории истински, въздействащи, понякога страшни, винаги тъжни – но авторът не издевателства върху читателя с емоциите, както би се изкушил по-посредствен словотворец, а ги поднася на малки, но силни глътки, като остави ума и душата на онзи, разгърнал книгата сами да допълнят картината. Ироничният, черен хумор, който забелязах в Home, Sweet Home тук отново се проявява с разкази като  за мен култовия “Старицата”, “Лешникът и катеричката”, “Цената на спокойствието” и “Предложение, на което можеш да откажеш”, фантастиката и срещата на разменените непознато и познато се обаждат в “Хартиени фенери” и “Да попаднеш на разум”, а ужасът е елегантен и загатващ себе си в произведения като “Тихия”, “Тука има – тука няма”, “Селцето”, “Дестилация”. Елегантен, дори аристократичен всъщност са думите, които характеризират целия стил на Явор Цанев в тази невероятна книга, тъй като той засяга тежки теми като смъртта, /не/справедливостта, страданието и при това навлизайки в тях, а не плъзгайки се по хоризонтала, но в същото време винаги го прави с необходимия за такива разговори с читателя такт и никога с вулгарната назидателност, така характерна за други, не така сръчни писатели. Крайният резултат е една книга, която може би не влиза тясно в рамките на фентъзи сайт като “Цитаделата”, но пък определено заслужаваща си вниманието на нашите читатели. За мен бе чест да я прочета.

Оставете отговор