Години преди да напише “Заклинателят”, писателят Уилям Питър Блати е бил считан за един от най-добрите комедийни автори в Щатите и една от причините за това е дебютната му книга Which Way to Mecca, Jack?, която разказва за неговата забавна и, надяваме се, преувеличена автобиография от най-ранно детство докато бива изпратен като кореспондент в Ливан.
Блати е дете на ливански мигранти и поради тази причина си има проблеми от самото начало. Баща му, както пише той, постъпва като “арабския Худини” и един ден просто изчезва от живота на семейството им, а майката, която си спомня с умиление за родината, от която е избягала, си изкарва прехраната като продава мармалад. Днес е много модерно да се говори за трудностите, които мигрантите от Близкия изток срещат при интеграцията си в западните страни и макар Блати да е от католическо, а не мюсюлманско семейство, преживяванията му са доста информативни, като му прави чест, че той никъде не се жалва, а винаги гледа с чувство за хумор на ситуациите, в които е изпадал – как майка му не винаги е адекватна на околните със странните си обичаи, как го заяждат в училище заради по-мургавия цвят на кожата /и се радвал, като му викат Диего, понеже все пак бил “повишен” от арабин към латинос/ и, любимото ми, как някой го целил с топли картофи на покрива на блока им, независимо по кое време на денонощието се качвал там. Трогателна и разсмиваща до сълзи е историята как бъдещата му жена се влюбила в него, понеже го сметнала за индианец, а майка му, ужасена от това, че ще се вземе с ирландка, вместо с ливанка, надала вик, който смутил заседаващите в сградата на ООН. В крайна сметка любовната история е с хепиенд, но следва ново предизвикателство – Блати трябва да си намери работа, а в Холивуд го не искат /поне засега/. Решението идва с арабския му произход и той бива изпратен като кореспондент в Бейрут, столицата на Ливан, а там той преживява детството си наопаки и разбира как се чувства един американец в арабския свят, сблъсквайки се с местните представи за време, суеверията и политическите вълнения, които са ту смешни, ту страшни. И тук има моменти, в които човек се смее, докато го заболи корема, като например когато Блати насляпо оправил бойлера и помислил, че блокът им ще избухне, щом цялата сграда се разтърсила /оказало се, че има земетресение/ или пък това, че по време на снимки, арабите винаги гледали към камерата, за да са сигурни, че ще излезнат на тях. Стилът на писателя, който толкова ефективно ще ужаси американците само след броени години, тук наистина успява да разведри и оправи настроението на човек със забавните му преживявания.
В крайна сметка комедията не е жанр, към който често се обръщам, но имах достатъчно доверие в авторовите умения на Блати, за да знам, че той няма да ме разочарова и се оказах прав. Which Way to Mecca, Jack? е забавна и трогателна история от майстор писател, която среща американската мечта с Ориента в разказ, достоен за хумора на Удхаус. Дано някой някога я издаде на български, а ако ли не – четете на английски!
Последни коментари