What Song the Sirens Sang (Gideon Sable #3)

sirens sang

Третата книга за майстора крадец Гидиън Сейбъл приближава нивото на Саймън Р. Грийн от добрите му години – напрегната и на моменти брутална книга, написана с шеметен размах на въображението. Малко повече драматизъм накрая щеше да я направи перфектна, но и така е супер.

След като Гидиън Сейбъл и приятелката му Ани наследяват стария магазин за вълшебни предмети на мистериозния Хари, те се сдобиват и с първия наистина рядък артикул – камък, на който е записана прословутата песен на сирените, чута преди хиляди години от героя Одисей. За жалост малко след това ценният предмет бива откраднат, а Сейбъл бързо разбира, че единственият човек, способен да преодолее защитите на магазина му е Размени Сали, прочута крадла, женена за приятеля му Лекс. За жалост сега тя е отвлечена и в резултат мъжът й се е върнал към амплоато си на човек, осъден да отиде в Ада за убийството на двама ангели и поради това започващ да мори наред всеки, който може да е замесен в изчезването на любимата му…

What Song the Sirens Sang се чете като една от добрите книги в класическите поредици за Nightside или Secret Histories, наблъскана с откачени идеи, колоритни персонажи и постоянни обрати, което я прави доста четивно. Героите остават по-силни, отколкото е добре за сюжета, но този път това е туширано от мистерията за това с кой си имат работа и макар накрая авторът можеше да бъде една идея по-немилостив, за да постигне по-силен ефект, нито в един миг не скучаех, докато четох книгата му. Грийн остава един от много малкото стари мои любими автори, които не са се издънвали.

Ревю на д-р Александър Драганов

 

 

Оставете отговор