Вторият сезон на анимето Tsurune: The Linking Shot е към края си и с разрешаването на основните конфликти, оставящи за последния епизод ролята на епилог, е време да го представим в Цитаделата. Първата част ми направи отлично впечатление, а ревюто й може да прочетете ТУК. Продължението също е много добро, въпреки някои засечки по пътя.
Отборът на училището “Каземай” по стрелба с лък вече е постигнал първия си голям успех, печелейки турнир срещу майсторите от “Кирисаки”, а Минато Нарумия е преодолял големия си стрес пред мишената, завръщайки се към победите и точните изстрели. Но това е само началото на пътя и като във всеки спорт, той винаги е неравен и криволичещ. Появата на нов тим от таланти, водени от момче с лична неприязън както към Минато, така и към звездата на “Кирисаки” Шу изважда от релси “Каземай”, а за да се върне в правилната посока за националния турнир Нарумия ще трябва да преглътне гордостта си и да започне тренировки отначало. Напрежението между отборите и състезателите вътре в тях започва да расте. Ще се съвземат ли “Каземай” от всичко това, за да се върнат на нивото, което се изисква за добро представяне? Каква е тайната на мистериозния Ейсуке? Победата ли е най-ценна в тези състезания?
Tsurune: The Linking Shot е добре заснето аниме, макар че му е трудно да задържи високото ниво на първия сезон. Причината затова е, че основните конфликти в израстването на героите там бяха решени, а появята на нови в началото на моменти звучи неубедително и направено заради самата драма. Постепенно обаче, след няколко прокашляния в ранните епизоди, сюжетът успява да потръгне и отново започва да изгражда интригуващата динамика в отношенията между персонажите, които правят истории като Tsurune привлекателни за гледане. Към края на анимето вече сме получили любопитни нови сюжетни арки, доволни дози емоционална драма, както и красиви състезания между екипите, откриващи нещо повече от борбата за победа.
Всичко това може би не е най-оригиналното нещо на света, тъй като сме го гледали и в други истории като Free!, направена от същото студио, а именно KyotoAni. Стрелбата с лък или кюдо обаче носи собствена естетика, а героите са достатъчно чаровни, че да заслужават своята история. Не знам дали ще има по-нататъшни сезони или филми, но не бих отказал.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари