Tsurune: Kazemai High School Kyudo Club

tsurune

Tsurune е звукът, който прави тетивата, след като от лъка е изстреляна стрела. Заради това думата дава и заглавието за анимето, посветено на клуба по кюдо (буквално – “Пътят на лъка” или бойното изкуство за стрелба с лък) на училището Каземай. Продукцията е дело на “Киото Ани”, създателите на Free! и затова не е изненада, че е на същото, изключително високо ниво.

До неотдавна Нарумия Минато е бил обещаващ млад стрелец, впечатляващ с красотата и точността на изстрелите си. Но в разгара на ключов турнир, той се препарира и получава така наречената “паника пред мишената”, като не успява да улучи целта нито веднъж. Сега момчето се е отказало от спорта и е отишло в училището “Каземай”, което няма традиции в изкуството на кюдо, като планира да изкара годините си на гимназиално обучение без да се записва на клуб. Неговият стар приятел Сея обаче също е влязъл в “Каземай” и иска да привлече Минато в клуба по кюдо, който възрастен учител опита да създаде. Нарумия няма сили затова, но една вечер вижда ювелирната стрелба на млад шинтоистки монах и в него отново се заражда любовта към спорта. Ще може ли обаче да преодолее ужаса, обземащ го всеки път, когато застане пред мишената?

tsurune team

Tsurune: Kazemai High School Kyudo Club може би не е свръх оригинално аниме, някой дори би казал, че е поредната спортна история затова как силата на приятелството преодолява трудностите пред героите. Когато са разказани добре обаче, такива истории поне за мен стават шедьоври, а Tsurune е разказано перфектно. Анимацията е великолепна, героите са до един изключително симпатични, а някои от тях блестят с развитието на характера си – Минато с неговата тревожност, напомнящия на робот, но само до един момент Сея, монахът Масаки, носещ със себе си травмата от обучението при дядо си. Арката на всеки един от тях е затрогваща, а наблюденията, които правят героите звучат проникновени, като това например, че възрастните са зрели само през очите на по-младите, но никога през своите собствени, нещо, което на база на житейския опит ми се струва, че мога да потвърдя. Най-голямата сила на историята са човешките взаимоотношения, начинът, по който героите си помагат един на друг, за да стигнат и до успеха и макар, че сигурно има мнения как това е клише, за мен е ценно послание, което си струва да бъде повтаряно.

Tsurune има втори сезон, който започна съвсем скоро и се надявам също да мога да отразя в Цитаделата. Запази ли нивото на първия, ще си струва със сигурност.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор