Transformers: The War for Cybertron – Kingdom

transformers-war-cybertron-kingdom

Стигнахме и до третата част от поредицата “Войната за Кибертрон” в света на “Трансформърс” – “Кралство”. Тя трябваше да завърши сюжета на “Нетфликс”, но финалът остана по-скоро отворен. За съжаление обаче, аз не съм сигурен, че ми се занимава още с историята и това не е защото сериалът е много лош или нещо такова, а по-скоро защото съм уморен от това всяка година да има нов сериал с едни и същи герои, като се разчита само на носталгията.

След като катастрофират на планетата Земя, Аутоботите биват нападнати от Максималите – друг вид трансформъри, които идват от бъдещето и могат да се превръщат в зверове. Техен лидер е Оптимус Праймъл – робот горила, който не реагира добре, щом вижда Оптимус Прайм и го нарича Немезис. В същото време Мегатрон, водачът на Десептиконите, попада при своя съименник, застанал начело на Предаконите – враговете на Максималите. Вторият Мегатрон предлага на първия диск от бъдещето, с който той може да предвижда събитията. С него и откраднатата Матрица на Водачеството, оригиналният Мегатрон тръгва да търси и Всеискрата, с която окончателно ще стане господар на вселената…

prime and maximals

За да не почвам с лошо, първо ще спомена хубавите страни на сериала, а те са много добра анимация и здрав екшън. В България за много хора именно “Войната на зверовете” е поредицата, с която свързват “Трансформърс”, но за нещастие анимацията там е твърде остаряла. Затова, ако искате да видите героите й такива, каквито са в детските ви спомени, а не както са били нарисувани в действителност, пуснете си новия сериал на “Нетфликс” – ще ви хареса. Отделно от това екшънът е много добре направен, а сюжетът е мега амбициозен, като намесва и образи от стария пълнометражен филм, излязъл през 80-те, а именно Юникрон, архизлодея на вселената. Минава се и в различни нива на съществувание във Вселената, с различни времеви линии, като това ми напомни доста на финалния “Евангелион”, който ревюирах наскоро. Приемете това като похвала.

primal

Въпреки това, цялостно докато гледах “Трансформърс: Войната за Кибертрон – Кралство” ми беше скучно. И ако видите дългото и тромаво заглавие ще разберете защо. Това е поредният сериал от поредицата, в която има подпоредици, всяка от няколко части. Непрекъснато излизат нови неща, все с едни и същи герои. Бъмбълби и Оптимус, Оптимус и Бъмбълби. Сега манията е да вкарват и Зверовете, да хванат носталгията на поколението и от 90-те. Пустата носталгия, която за мен напълно унищожи креативността във фантастиката – зрителите пак и пак искат да се връщат към това, което са обичали като малки, вдигайки плътна преграда в умовете си срещу всичко ново като светове и герои. Не е така само с “Трансформърс”, същото е и като си кажете “я да видим какво са направили” и си пуснете 9785-тия сериал по “Междузвездни войни” или поредната хиперпродукция на “Марвел” и DC. Как не ви писва?! Безкраен цикъл от едни и същи неща, които Холивуд джурка за мозъци, уморени от ежедневието и решили да се защитят от размърдване в какавидата на детските спомени, макар че при внимателен поглед ще видите как нещата не са съвсем същите като едно време, например тук Черната Арахния е роболесбийска. Но пък ревюто ми този път не е за политкоректността, а за това, че ако адът, както пише Стивън Кинг, е в повторенията, то фантастичният фендъм на Западния свят (понятия, простиращо се от САЩ, където е люлката на тази тенденция, до България, където хората са известни с магарешкия си инат срещу всякакви промени) е в деветия му кръг.

Не знам какво да напиша като заключение на това ревю. Сам по себе си сериалът е добре направен и предлага вълнуващи приключения на любимите герои. Само че аз май искам нови любими герои, а не само претоплени манджи, каквито са повечето продължения на любимите поредици от едно време.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор