Touken Ranbu: The Movie

touken ranbu movie poster

След две успешни аниме сериала, играта “Touken Ranbu” получи и филмова адаптация през миналата година, която дълго време оставаше неоткриваема, докато накрая не се появи из Интернет с прилично качество, което ми даде възможност най-после да я гледам, въпреки мъчителните затруднения със синхронизирането на английските субтитри.

Ретроградната Армия са ревизионисти, които искат да променят миналото, като за целта изпращат демонични воини в разгара на известни исторически събития. Тяхната цел е да променят изхода от прочути сражения и така бъдещето да стане различно. За да ги спрат, от правителството използват услугите на мъдреци, наречени санива, които вдъхват живот на легендарни мечове, превръщайки ги екцентрични, но смъртоносни самураи. Сега най-старият от тях, Миказуки Мунечика, е изпратен назад във времето заедно с отряд от събратята си, за да подсигури смъртта на Ода Нобунага, известен като Краля Демон. За нещастие обаче, Ретроградната Армия също изпращат свой екип бойци, предвождани от мистериозен маскиран мъж, който трябва да спаси Нобунага и така да промени курса на времето. А когато в ключовия момент и Миказуки започва да помага на Краля Демон, историята изглежда обречена…

touken ranbu life action

Повечето филми по аниме предизвикват раздразнението на феновете заради аматьорската си визия и темпо, което при преминаването в различен формат изглежда не на място, но “Touken Ranbu” изненадващо се е получило както трябва, ако преглътнете по-ниския бюджет на специалните ефекти. Филмът е интересен и изпълнен с обрати, а екранното присъствие на Хироки Сузуки в ролята на Миказуки е много силно и пасващо на образа, познат ни от аниметата. Хубаво е, че филмът и смислено послание, за това, че историята не е само събитията, случила се в миналото, но и защитата на тези, които обичаме сега. Макар и напълно завършена, историята оставя вратичка за продължения, пък на нас остава да се надяваме те да са по-лесно откриваеми. За първия филм обаче мога само да кажа браво на японците 🙂

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор