Заради корицата на тази книга реших да прочета поредицата Tales from the Pizzaplex, част от вселената на Five Nights at Freddy’s. Затова съм наистина съкрушен от това, че Tiger Rock е най-слабата част от цялата серия досега. Според мен не е трябвало изобщо да я има. Сагата можеше да приключи с The Bobbiedots Conclusion и щеше да е достатъчно силна. Вместо това нещата вървят към провал.
Tiger Rock се състои от три повести, които звучат почти еднакво. В първата от тях момче среща жесток тигър във виртуалната реалност на Пицаплекса и е преследвано от него и в реалния свят. Във втората друго момче играе аркадни игри и в ума му влиза алигатора, който може да се избира в тях. В третата още намира малки роботчета, които го изяждат отвътре. Това са вариации на един и същи сюжет и по-лошото, аз не го харесах дори първия път, който го четох, а именно в Step Closer, което беше част от предната поредица, Fazbear Frights. Дори кървищата, с които свършва всяка от повестите изглеждат прекалени, не на място и на всичко отгоре не особено добре написани. След романа по “Терифайър”, който изчетох тия дни, мисля че мога да направя разликата.
Като цяло смятам, че всички имат вина за този провал. Вече писах по въпроса, че Кели Пара и Андреа Уогънър не са на нивото на Кира-Брийд Райсли и Ели Купър. Но Скот Коутън не може да не понесе вина – той избира авторите от фирмата на Кевин Дж. Андерсън (който също далеч не е безспорен автор, феновете на “Дюн” бяха пропищели от прелюдията му), той одобрява това, което излиза, вероятно той е решил, че Tales from the Pizzaplex трябва да е от осем части. Мисля си, че го е направил за пари, без да има достатъчно силни сюжети, за да напише с екипа си толкова много книги и резултатът е такъв, какъвто е. Което е много жалко, когато с твоето име са излизали шедьоври като “Сребърните очи”, “Четвъртият гардероб”, Into the Pit и Eric the Shark, едни от наистина най-добрите хоръри на 21 век. Не е първият автор, който се хлъзга по дъното на комерса, Тери Брукс провали финалната (!) сага за “Шанара” в опит да се хареса на МТВ поколението, гледало неуспешната адаптация по романите му, но това не е оправдание, напротив, влудяващо е, че едни и същи грешки се повтарят отново и отново, а после пак, от различни автори и във всевъзможни жанрове.
Понеже държа да приключа поредицата тази година, започнах и осмата книга, която по чудо засега звучи много по-добре. Преди да довърша обаче, не смея да се зарадвам. Все пак обаче храня надежди, че сагата ще приключи на високо ниво, като се върне на нивото от четвърта и пета част.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари