The Seven Deadly Sins: Grudge of Edinburgh Part 2

grudge part 2

На 8-ми август “Нетфликс” пусна втората част от пълнометражната анимация “Седемте смъртни гряха – Негодуванието на Единбург”. Макар да не задържа напълно високото ниво на предшественика си, тя е много добър фентъзи екшън, потапящ ни за пореден път във великолепния свят на мечове и магии, създаден от манга автора Накаба Сузуки.

Тристан и Ланселот са успели да освободят създанията, пленени от Детпиърс и неговия извратен жрец, за да бъдат превърнати в чудовища, но сега трябва да се изправят срещу тях, навлизайки в замъка им. Предстои им жестока битка, която ще постави на върховно изпитание уменията им и ще предизвика намесата на родителите им и техните приятели от отбора на Седемте смъртни гряха. Но пред Тристан има едни проблем, опасението, че ако се поддаде напълно на способностите си, демонската кръв в жилите му ще вземе превес…

tristan and lancelot

Много пъти съм изказвал мнението си, че макар да е аниме, “Седемте смъртни гряха” е най-силната епична фентъзи поредица в наши дни и втората част от “Негодуванието на Единбург” затвърждава това ми впечатление, макар да страда от някои недостатъци, характерни за произведението на Накаба Сузуки. След напрегнатия първи филм от тази дилогия, тук отново силите на героите са надути на макс, което сваля част от напрежението, особено в първата половина на филма. Втората обаче компенсира това, а и постила добър обрат в сюжета, който да ни подготви за следващите части от сагата. Персонажите остават все така чаровни, като динамиката между Тристан и Ланселот е великолепна и подозирам, че ако получат развитие, те ще станат толкова любими на феновете, колкото са Бан и Мелиодас, нещо, което “Боруто”, “Хари Потър и прокълнатото дете” и трите филма на “Дисни” за “Междузвездни войни” показват, че не се постига особено лесно с рожбите на обичани образи. Най-силната страна на “Седемте смъртни грехове” обаче е в това, че става дума за анимация, а художниците са се постарали с изключително шантави комбинации от цветове и дизайни на персонажите, като финалният “бос” на историята е изумително запомнящ се като вид. Допаднаха ми и намигванията към други класически анимета като “Гурен Лаган” (Ланселот цитира Камина) или “Берзерк” (жезълът на Детпиърс е на практика бехелит).

Като цяло говорим за много силно аниме, което ни кара да очакваме с още по-голямо нетърпение следващия сериал за “Седемте смъртни гряха”. Убеден съм, че ще си струва.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор