Продължавам фентъзи поредицата “Делтора”, но на втората книга от трилогията за Земите на Сенките усещам как магията на Емили Рода започва постепенно да се губи в рутината и се радвам, че до финала има само още едно томче.
Лийф, Барда и Жасмин вече са намерили първата част от изгубената митична Флейта, която може да скове силите на Повелителя на сенките и сега търсят втората. Пътят им ги отвежда до странен, пътуващ по вълните на подземно море народ, който повече от всичко цени истината, ала крие ужасна тайна от миналото си. В същото време отсъствието на Краля в Дел започва постепенно да се разкрива, което кара шпионите на Повелителя да се активизират…
Признавам си, че малко на мъка прочетох тази книжка, макар да беше грамотно написана, със сравнително интересен живот и доволно гадни като за детска книжка моменти, които доближават стила на Р.Л. Стайн (автора на “Призрачните истории” Goosebumps). Като цяло обаче усещането за схематично повторение на оригиналната поредица бе твърде силно и не очаквам кой знае какво от финала на трилогията, макар че ще го прочета с надежда Емили Рода да ме опровергае.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари