Великият майстор на ужасите Греъм Мастертън напомни за класата си в навечерието на Хелоуин с излизането на новата си книга, The House at Phantom Park, хорър, който ще Ви смрази до кости – брутална история на един от най-плашещите разказвачи на нашето време.
Лилиан работи във фирма за недвижими имоти и е натоварена с важна задача – да превърне изоставената болница “Света Филомена”, където са се лекували ветерани от афганистанската война, в привлекателна жилищна сграда с апартаменти, апетитни за богати пенсионери. Но от самото начало тази мисия се оказва далеч по-сложна от очакването и в рамките на един ден двама от колегите на Лилиан влизат в болница – млад мъж с убийствено силни фантомни болки, жена напълно парализирана. В същото време около изоставеното лечебно заведение започват да се случват редица необясними събития – по прозорците се появяват лица на хора, които после ги няма, писъци огласят празните коридори, имотът все още има и работещ градинар, който се появява и изчезва когато си иска. Когато с Лилиан се свързва Мозес, лекар от нигерийски произход, служил в конфликта с талибаните и Артьом, руснак, можещ да разкаже много страховити истории с войници от своята страна, върнали се от предната война в Афганистан, става ясно, че в болницата все още витае зло от отвъдното, чиято ярост не се утолява дори след смъртта на жертвите му…
Не мога да кажа, че тази е най-страшната книга, която Мастертън е писал в богатата си кариера (той има над 200 издадени заглавия), но със сигурност е сред най-смущаващите. Самата идея за обитавана от духове болница е достатъчна, за да накара тръпки да полазят гърба ти, но това, което авторът описва далеч не са обикновени неспокойни духове, а привидения на безкрайна мъка, плод на съвсем реална геополитическа трагедия – авантюристичната война на Щатите в Афганистан (с течение на действието става ясно, че оценката и за интервенциите на Съветския съюз и Британската империя преди това е идентична). Мастертън е подбрал пъстър като демографско многообразие кастинг за книгата си – жена, човек от африкански произход, руски космополит – но никога нямаш чувството, че се стреми да набива нещо в главата ти като читател, по-скоро четеш с нарастващ ужас за това с какво си имат работа горките хора, изправени срещу кошмарен враг от далечна страна, по-стар от цялата им култура. Греъм не е самоцелно гаден като писател и не си позволява да приключи романа така както завърши филма “Усмивка” например, но не прави и никакви компромиси с логиката на сюжета. Именно това прави краят на книгата му убийствен.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари