The Horus Heresy

 horus_heresy_logo

The Horus Heresy

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 24.03.2015
След хилядолетия страдания, човечеството, обединено от своя безсмъртен Император, най-после достига своя връх. Два века е продължил Великия кръстоносен поход, обединяващ световете на хората отново заедно, след дългата раздяла, причинена от епохата на епохата на гнева. Легионите от космически пехотинци, предвождани от великите примарси, са смазали всяка враждебна извънземна цивилизация, сложили са край на безконтролния терор на телепатите. Човечеството изглежда като да навлиза в своя златен век.
Но същността на историята не е такава. Колкото и бляскави постижения да имат хората, те са само миг за космическата бездна, ефемерен мираж, който ще изчезне в мрачното бъдеще, където ни очаква само война, плод на отровните семенца, посяти от ЕРЕСТА НА ХОРУС.

 photo horus-rising_zpsbszw207t.jpg
Horus Rising
Възходът на Хорус
от Дан Абнет
Бях там, казва космическия пехотинец Локен. Бях там, когато Хорус уби Императора.
Така започва всичко – в зенита на славата на Империята, достигнала такива висоти, че самият безсмъртен Император се е оттеглил на трона в Тера, отстъпвайки водачеството на Легионите космическа пехота на своя най-любим син, примархът Хорус, наречен Господар на войната. Той трябва да продължи Великия кръстоносен поход и прави точно това, подчинявайки планета, която се е провъзгласила за истинската Тера и дори има свой Император, макар и самозванец. Това става в братоубийствена война с могъщи и интелигентни врагове, макар те да нямат отговор на силите на страховитата космическа пехота. Но именно в тази планета Локен, който се издига до върха в ордена на Лунните вълци, може би най-страховитите от пехотинците на Империума, за пръв път среща нещо, което официалната доктрина категоризира като примитивно суеверие. В една планина, в която гласовете шептят и обещават смърт и развала, в която някой, наречен Самус, влиза в ума на негов събрат и немислимото се случва – пехотинец да вдигне ръка срещу свой събрат.
И все пак това изглежда мимолетна спънка за Империума, който продължава напред, към кървав свят, населен от извънземни чудовища, за да осъществи контакт с интерекс – развита човешка далечина, откъснала се от Тера преди много хилядолетия. Господарят на Войната Хорус се радва на срещата с тези отдавна изгубени братя и не иска да се бори с тях, макар вижданията им да са твърде девиантни за законите, поставени от обичния на всички Император.
Но тогава Хаосът удря…
“Възходът на Хорус” е книга, която подрежда голямата шахматна дъска, очакваща сраженията, отвеждащи човечеството до мрачното бъдеще на Warhammer 40 000. Написана от майстора Дан Абнет /автор на книгите за Малъс Даркблейд и един от създателите на Пазителите на галактиката/ тя представя пъстра галерия от запомнящи се образи и умело съчетава развитието на сюжета с шеметен екшън на различни планети, като успява едновременно да предаде чувството за оптимизъм и сигурност на човечеството от това време, но и далечната, но ставаща все по-осезаема заплаха за предстояща гибел.
Семенцата на ереста са посяти…

 photo False Gods_zps2hcvkbsh.jpg
False Gods
Лъжовни богове
от Греъм Макнийл
Бях там, казва Петронела Вивар, благородничка от света на Тера, която записва спомените за Великия Кръстоносен Поход. Бях там, когато Хорус падна.
След трагичния сблъсък с човешката цивилизация Интерекс, Господарят на Войната Хорус се връща на света на Давин, за нови, още по-лоши новини. Немислимото се е случило, Хорус е бил предаден, от свой наместник, който го предизвиква от базата си от луна, на която се е случило нещо ужасно. Велик е гневът на Хорус, умело разпален от неговия съветник Еребус, а предупрежденията на Гарвиел Локен, че нещо не е наред биват пренебрегнати. Мощта на Господаря на Войната се вдига срещу предателя, космически пехотинци, войници и дори гигантски метални титани тръгват за да стъпчат изменника, дръзнал да предаде Империума и Хорус. Но там ги чака враг, който е различен както от хората, отказващи да приемат обединението на човечеството, така и от извънземните същества. Гласове шептят във въздуха, дървета гинат, задавени в гнилоч и зараза, а Хорус, може би най-великият воин на Империума, среща острие, подготвено специално за него. И тогава, когато надеждата на човечеството рухва, се появяват обещанията за изцерение от Змийската ложа, култ, който ще изпълни пророчество, готвено от хилядолетия…
“False Gods” е книгата, с която поредицата “The Horus Heresy” наистина започва да набира скорост. Това е роман за падението – както на един човек, така и на цяла една цивилизация – в който задъхания екшън, характерен за военната фантастика се среща с дълбокия символизъм на готическа мистика, за да постигне усещане за декаданс, който не бях срещал от любимия си “Deathstalker Return” на Саймън Р. Грийн. Но в тази книга надеждата е дори още по-малко, а очакването за бъдещи катаклизми – още по-плашещо за героите и по-обещаващо за читателя.
Ереста пуска корени…

 photo galaxy in flames_zps2jdx7ma3.jpg
Galaxy in Flames
Галактика в пламъци
от Бен Каунтър
Бях там, казва Титус Касар от екипажа на Dies Irae, огромният титан клас Император, гигантски робот, създаден, за да съкрушава враговете на човечеството. Бях там, когато Хорус извърна лик от Императора.
Хорус, Господарят на Войната, първи измежду примарсите – супергерои, създадени от безсмъртния Император, за да поведат човечеството през звездите – е успял да се излекува от жестоките си рани благодарение на Змийската ложа, лечители окултисти, към които е бил насочен от коварния Еребус. Но цената за това е твърде висока. Сега Хорус е направил сделка със силите на Хаоса и е твърдо решен да убие божествения си баща, като заеме мястото му начело на човечеството. Резултатите от това решение вече са видими на борда на “Отмъстителния дух”, неговия космически кораб, където инакомислещите започват да изчезват един по един, а малцината космически пехотинци, останали верни на Императора като Гарвиел Локен, Саул Тарвиц и Яктон Круз са все повече изолирани от събратята си, които гледат на тях с нескрита враждебност.
Когато Хорус събира някои от най-добрите войници и ги изпраща за да потуши бунт на имперска планета, попаднала под контрола на странна религия, Локен не може да си обясни защо му е на Господаря на Войната да събере толкова огромна армия. Той няма как да знае, че Хорус подготвя смъртоносен капан, чрез който да ликвидира всички несъгласни с един-единствен брутален удар. Така Локен и събратята му, пазещи стария дух на Легиона, започват една последна, трагична битка, която е на на живот, а на смърт…
“Galaxy in Flames” е финалът на трилогията за Гарвиел Локен, започнала могъщата поредица “The Horus Heresy”. Това е мощна космическа епика, напомняща по тон и трагизъм “Отмъщението на ситите”, изпълнена с мащабни и кървави битки, сред които е и най-кошмарната сцена на геноцид, на която съм попадал във фантастичен роман, а като фен на Саймън Грийн и Deathstalker, не е като да не съм чел такива. Въпреки съдържанието си обаче, книгата се чете изключително лесно благодарение на зарибяващия стил на Бен Каунтър, структурирал повествованието така, че да не може да оставиш романа настрана.
Честно казано, по някакви мои си причини дълго време стоях настрана от “The Horus Heresy”, като четох все за любимите си елфи, но може би е по-добре, че си оставих време да се зарибя по Warhammer преди да мина към тази може би най-епична и завладяваща поредица във вселената на Black Library.
Ереста се разкрива…

 photo eisenstein_zpsyu8s1l6t.jpg
The Flight of the Eisenstein
Полетът на Айзенщайн
от Джеймс Саулоу
В четвъртата книга за Ереста на Хорус, космическия пехотинец Натаниъл Гаро и екипажът на космическия кораб “Айзенщайн” се опитват да дадат последен шанс на Императора на Човечеството, като му съобщят за измяната на неговия Господар на Войната, преди да е станало прекалено късно…
Преди това обаче авторът Джеймс Суалоу връща историята малко назад, преди клането над Истван, като запознава читателя с Дет Гард – Стражите на смъртта, един от Легионите космически пехотинци на Империума. Някога известен като Ездачи на Здрача, той бива променен с идването на примарх Мортарион, един от синовете на безсмъртния Император, супергерой, който повежда пехотинците срещу враговете на човечеството. Или…
Когато книгата започва, Натаниъл Гаро е почти изолиран от събратята си. Първо, защото е един от последните земляни в Легиона, второ, защото отказва да се присъедини тайните ложи, които са обхванали дори най-близките му приятели и трето, защото остава верен на Императора, а останалите сякаш първо следват примарха, после Господаря на войната Хорус, а Императорът… се счита в най-добрия случай за далечно и неясно присъствие.
Скоро Гаро се сблъсква със самата същност на Ереста. Когато Хорус разкрива предателството си и бомбардира собствените си събратя на Истван, Гаро, озовал се на малкия звездолет “Айзенщайн” трябва да обърне гръб на честта и да изостави пехотинците, за да стигне до Тера – планетата Земя, люлка на човечеството и да предупреди Императора за готвения преврат. За нещастие обаче, за да го стори, “Айзенщайн” ще трябва да мине през уорпа – измерението на иматериума, раздирано от свирепи бури, които правят космическите полети ненадеждни. Там го очаква най-гнусният от боговете на Хаоса, който ще вдигне слугите си, за да унищожи всяка съпротива срещу Хорус в зародиш…
“Полетът на Айзенщайн” се отклонява от основната сюжетна линия на Ереста, за да запознае читателя по-подробно със Стражите на Смъртта – един от Легионите, които после минават окончателно на страната на Хаоса и да представи трагедията на един от малцината лоялисти, останали в него. Все пак за разлика от предшественика си “Галактиката в пламъци”, тази книга е по-оптимистична, като разказва и за началото на вярата в Императора като към бог, който пази цялото човечество от силите на Хаоса.
Това обаче не прави предизвикателствата към Гаро и “Айзенщайн” по-малки. Макар почти половината книга да е преразказ на предшественицата си от друга гледна точка, романът сблъсква верния космически пехотинец със страховити чудовища, от които най-кошмарен е негов чирак, превърнал се в Царя на мухите. Това гарантира очакваните от всеки фен на Warhammer конски дози екшън и гадории, които характеризират поредицата редом с епичните сюжети и епохални герои и злодеи. Резултатът е роман, който може би отстъпва малко на предните части, но въпреки това е силна история, необходима за подреждането на голямата шахматна дъска, в която се е превърнала пламналата от предателството на Хорус галактика.
Ереста се разгръща…

 photo fulgrim cover_zps6ej9i6wg.jpg
Fulgrim
Фулгрим
от Греъм Макнийл
Покварата на Хаоса удря с пълна сила във “Фулгрим”, петата книга от поредицата за Ереста на Хорус, дело на автора Греъм Макнийл /Defenders of Ulthuan, Sons of Ellyrion/.
От всички примарси, създадени от безсмъртния Император на човечеството, Фулгрим сякаш е най-бляскав. Строен, невероятно красив и силно емоционален, той ръководи легиона на Децата на Императора, най-умелите сред космическите пехотинци, отдадени на стремежа към съвършенство. Почти загинали при зараждането си, те се превръщат в силни и изящни воини, които разпространяват светлината на Империума сред редица звездни системи. Но когато нападат цивилизацията на Лаерите, змиевидни инсектоиди със странна хедонистична култура, нещата се объркват.
Ръководени от примарх Фулгрим, Децата на Императора успяват да победят Лаерите и да унищожат скверната им раса, последните останки от които са събрани в странен храм, чиито пилигрими изпадат в оргиастичен религиозен транс, в центъра на който е смъртоносен сребрист меч с рубин на дръжката. Фулгрим взима меча като трофей от победата и точно в този момент прави най-голямата грешка през живота си, грешка, която ще тласне цялата галактика по пътя на Хаоса и Войната.
Всичко започва когато примархът започва да чува настойчив вътрешен глас, който го надъхва все повече в стремежа към съвършенство, а в същото време го кара да търси все по-силни и екстремни стимули на удоволствие, намерени в абстрактно изкуство, при което границите на доброто и злото не само се заличават, но и се подиграват. Заразата тръгва отгоре надолу и освен Фулгрим, целият легион на Децата на Императора се отдава на перверзии, замаскирани като стремеж към съвършенство, а малцината останали нормални биват изолирани и гледат втрещени случващото се, неспособни да направят каквото и да е било. При срещата си с елдарски пророк, който предупреждава Фулгрим за предстоящия апокалипсис, примархът разкрива неподозирани свои сили, размазва ксеносите, дръзнали да сквернокловят срещу любимия му Господар на Войната Хорус и отприщва силата на меча, която му разкрива наименованието си – на бог, по-стар от времето и по-млад от зората, Слаанеш, тъмният принц на желанието. И когато Хорус действително разкрива измяната си пред Фулгрим, примархът е готов да изпълни своята роля, като тръгва към най-верния си приятел Ферус Манус с предателство в сърцето…
“Фулгрим” е най-голямата сред първите пет книги от Ереста на Хорус, най-амбициозната и най-трагичната. Тя е развита от Греъм Макнийл като опера от три действия. В първото се подреждат героите на романа, Фулгрим, най-личните му воини сред Децата на Императора и хората, пътуващи с него из космоса, за да записват подвизите му. Всички те тръгват по два различни пътя – на покварата и на смъртта. Във втората част на книгата докосването на Слаанеш започва да шепти в нарастващото безумие на Фулгрим и приближените му, а предупрежденията на елдарите не стигат до вече увредения мозък на примарха. В третата лудостта се отприщва в злокобни кървави бани, завършили с клането на лоялистите на Императора и съдбовният, фатален избор на манипулирания от силите на Хаоса Фулгрим.
Резултатът от всичко това е мощно сказание от света на Ереста, епичен роман с почти античен мащаб на трагедията, четиво, демонстриращо най-силните черти на книгите за Warhammer, станали ми любими през последните години. На този фон дори недостатъците в някои части на повествованието – прекалено дългото въвеждане на персонажи в началото, известните повторения в описанията – изглеждат несъществени. “Фулгрим” е истински пир от далечното бъдеще, в което вече наистина има само война.

 photo descent-angels_zpstuhdzgk7.jpg
Descent of Angels
Идването на Ангелите
от Мичел Сканлън
Преди хиляди години, преди падането на Дългата нощ, човечеството се разгърнало из цялата галактика и достигнало нова епоха в своето развитие. Но след бурите на Хаоса, колонизираните планети останали изолирани една от друга и повечето от тях забравили за произхода си от родната Тера, освен в най-старите си митове. Така станало и на планетата Калибан, покрита с гъсти гори, населянава от страховити чудовища – Великите зверове. Неестествени изчадия, способни да избият населението на цели градове, те щели да погубят хората на този свят, ако не били рицарските ордени от храбри воини, обучавани по строг начин и носещи оръжия, останали от митичното минало. Векове наред те били едничката преграда между човечеството и Великите зверове, но после в горите бил намерен спасител – Лайън ел Джонсън, наричан Лъвът. Гигант физически и интелектуално, той станал рицар от най-могъщия Орден и се зарекъл да изтреби Великите зверове и да спаси хората от ужаса, който те представлявали. В тези знаменателни времена, след които Калибан никога няма да бъде същия, младият Захариел и братовчед му Немиел кандидатстват да станат рицари. За разлика от други, техният Орден приема и момчета от обикновени семейства, а не само благородници. След суров тест двамата биват приети за обучение и започват да се издигат в йерархията стъпка по стъпка, като стават свидетели и на най-славните подвизи на Лъвът и неговия съратник Лутер, открил го преди много години в гъстите гори на Калибан. Захариел участва в кръстоносния поход срещу Великите зверове и се изправя срещу ужасни чудовища, за да си спечели вечна слава и да застане до ел Джонсън и Лутер, когато най-славният момент от историята на Калибан настъпва, когато Дългата нощ най-после свършва, когато човечеството в галактиката е обединено отново, а ангелите се спускат от небето, за да възвестят идването на Императора. Когато рицарите стават Астарти от космическата пехота, най-великите воини на човечеството и продължават великия кръстоносен поход в светлината на хиляди звезди. Когато стигат планетата Сарош и се срещат с нейния ангел, за да заплачат с кървави сълзи. Когато приятелството между Лъва и Лутер приключва….
“Идването на ангелите” е нетипична книга за “Ереста на Хорус” и в началото прилича повече на класическо фентъзи, отколкото на междузвездна сага. Авторът Мичел Сканлън маркира някои от епохалните събития, които описва и фокусира върху преживяванията на героите си, за да изгради внимателно сюжета си преди постепенното му разгръщане до мащабите на космическата епопея, от която романа е част. Опитът си е струвал, тъй като книгата е майсторски написана и с интересно развитие на персонажите. Понякога това става за сметка на екшъна, но въпреки това битките в романа са достатъчно много и епични, за да не разочароват. За съжаление историята остава някак недовършена и подсказва, че ще търпи развитие в бъдещи томове, но това е нормално за такава всеобхватна сага. В крайна сметка “Идването на ангелите” е достойна за нея и разказва живота на едни истински герои от златния век на човечеството, преди помръкването до мрачното бъдеще, в което има само война…

 photo legion_zpsbrfiua55.jpg
Legion
Легион
от Дан Абнет
Беше неизбежно, че все някога ще попадна на книга от Ереста на Хорус, която няма да ми хареса. Но е неприятно, че “ударът” идва точно от Дан Абнет, създателя на Малъс Даркблейд, от който винаги очаквам само хубави неща /макар че като се замисля, той е създател и на Гилеад и не, няма ревюта за него в “Цитаделата”, сами се сетете защо/. Но преди да почнам да мрънкам, сюжета.
В златния век от Великия Кръстоносен Поход, с който Империума обединява цялото човечество под властта на безсмъртния Император, малко преди великия Хорус да стане предател, мощната военна машина попада на костилка на планетата Нурт. Обитаван от примитивна, но владеещ магията цивилизация, този пустинен свят спъва прогреса на имперската армия и това предизвиква идването на легиона “Алфа”, най-загадъчният от космическата пехота. Това обаче е точно според плана на безсмъртния шпионин Джон Граматикус /като Йоан Граматик, но не е патриарх/, агент на мистериозна организация извънземни, наречена Кабал. Кабалът е вречен да се бори с Хаоса и смята да използва легион “Алфа” като скрит коз в съдбоносните събития, които надвисват над човечеството след измяната на Хорус. Дотук добре, но…
Цялата книга е безкрайна експозиция от множество войници, съвсем обикновени при това, а не от пехотата, които се борят срещу техните обсебени от Хаоса врагове, напомнящи талибани с розови тюрбани – не особено вдъхновяващо като образ, макар когато се добави прокълнатата им магия да става по-добре. Като цяло обаче битките не са толкова много и отстъпват място на безкрайно досадни и протяжни интриги, чиято цел е да изпълнят четиристотин страници, в края на които авторът да изкашля действително силният финал. Едва ли ще ви изненадам ако кажа, че силните моменти на книгата са Джон Граматикус и легион “Алфа” – и затова за мен остава загадка защо авторът не е описал повече битки и приключения с тях, а се е пънел да се прави на “сирьозен” автор, пишещ за войнишката неволя. Слава на Императора, следващата книга е за Ултрамаринците и очаквам да ми хареса доста повече.
Дано не си остана само с очакванията…

 photo battle-abyss_zpsjlozzoyo.jpg
Battle for the Abyss
Битката за Бездната
от Бен Каунтър
За книги като тази имаше знаменит цитат от филма “Брюж”, който моят добър приятел и основател на сайт “Цитаделата” Васил Мирчев-младши обича да ми припомня. Като “Тотнъм”, гласи цитатът. Не е лошо, но не е и велико.
Та така и с тази книга. След шпионските драми в “Легион” тук отново имаме яки космически пехотинци, които се преследват из дълбокия космос, което е яко, но Каунтър не достига върховете си от предишната си книга в поредицата, “Galaxy in Flames”, която разцепи мрака. Все пак обаче това не е лесно, така че нямам право да го съдя строго. За какво обаче става дума в този му роман?
За ултрамаринци! Това е най-известният и обичан легион в света на Warhammer 40K, даже имаше филм за него, но аз поне досега не бях чел нищо за тях. Това са най-доблестните, най-смели и най-предани на Императора воини. Именно заради това, когато Ереста пуска корени, те попадат на прицена на Носителите на Словото, друг легион от космическата пехота, чиито примарх Лоргар вече е минал на страната на Хорус и Хаоса. С помощта на механичните адепти от Марс, Носителите на Словото са подготвили супербоен кораб, “Яростната бездна”, която трябва да стигне до Ултрамар, родния свят на жертвите им и да го унищожи. Единственият, който може да ги спре е Сестъс, смел ултрамаринец, който заедно с шепа верни пехотинци, сред които има подобни на викинг Космически Вълци и няколко луди и неконтролируеми Ядящи светове трябва да тръгне по петите на опасния боен кораб в измерението на уорпа и да намери начин да го спре, като в същото време се опази от демоничните пришълци, които опитват да обсебят звездолета на адмирал Каминска, с който преследват “Яростната бездна”…
Историята е готина, но според мен щеше да бъде реализирана по-добре в повест или разказ, жанрове, които за съжаление не влизат в днешния комерсиален формат на книгите и заради това понякога готини идеи се разтягат ненужно, за да влезнат в търсения обем – в този случаи от над 400 страници. Това не значи, че книгата е безинтересна или не заслужава да се прочете – пехотинците винаги са готини и никога не е скучно да се занимаваш с тях, битките си ги бива, както космическите, така и тези с пистолети и мечове, а освен това историята е доволно кървава и има рядко гнусен демон за финал, което си е екстра. Просто на моменти читателят има чувството, че се вози на този кораб в очакване да стане нещо, после то става, сетне пак се возиш и така докато най-после стигнеш финала.
Въпреки това, “Битката за Бездната” е чудесна военна фантастика, показваща поредния щрих от най-голямата война в историята на галактиката…

 photo mechanicum_zpsajx2docv.jpg
Mechanicum
Механикум
от Греъм Макнийл
Ереста стига Марс в “Механикум”, деветата книга от топ-поредицата на Warhammer, дело на писателя Греъм Макнийл, вече разписал се в нея с “False Gods” и “Fulgrim”. А преди да опиша сюжета, ще трябва да ви разкажа повече за самия Марс, такъв, какъвто е в далечното бъдеще, малко преди началото на безкрайната война.
Марс е планета свързана, но отделна от Тера – Земята, люлка на човечеството. Колонизирана от хора в древното минало, тя сега е дом на жреците от мистериозната секта Механикум. Те се грижат за технологиите в Империума, като се кланят на Омнисията, Богът Машина, дал чудодейните им сили. Но сред тях има схизма. Официалната доктрина е, че Императорът от Тера е живото въплъщение на Бога Машина и така Марс е единствената планета, в която религията е разрешена. Но има пуритани, които смятат, че това е лъжа и всъщност силите на Механикума идват от древен Дракон, заровен под повърхността на планетата. А може би най-талантливата от жреците, адепт на име Зет, въобще не вярва в богове – смята, че технологиите са развити с разум, а религиите и ересите са в миналото. Към Императора изпитва уважение, но не го боготвори. Точно този адепт намира Далия Китера, млада жена с невероятен усет към технологиите. Далия отива на Марс с надеждата да създаде съвършената машина, която да открие тайните на съзиданието. Но за съжаление преди нея на Марс достига Ереста… Все повече жреци на Механикума спират да почитат Императора и се присъединяват към каузата на Хорус Луперкал, Господарят на Войната, обещал им свобода за най-извратени експерименти. Скоро червената планета потъва в пламъците на апокалиптична гражданска война, в която гигантски метални конструкти се сблъскват в опустошителен конфликт. А Далия – вместо да поведе човечеството към нова епоха на разум и разбирателство, тя ще открие истинската си съдба и ужасната тайна, на която се крепи съюзът между Марс и Тера…
“Механикум” е типична книга за писателя Греъм Макнийл, един от най-големите, но и най-дразнещи таланти на Черната библиотека, книгоиздателското разпределение на Games Workshop, които издават Warhammer. Книгата тече мудно, вкарва безброй персонажи и писателят наблъсква началото с пространни описания, докато подреди шахматната дъска за конфликти. Но веднъж почне ли патакламата, спиране няма – екшънът в края на “Механикум” съперничи на най-доброто в поредицата от “Фулгрим” и “Галактика в пламъци”, при това без да разчита на космическата пехота, а вместо това да вкарва нови култови единици – Рицарите на Империума и Титаните, гигантски роботи, чиито пилоти влизат в съкрушителни сблъсъци един с друг. Макар сравнението да е странно, тази книга ми напомни малко на филма “Робокоп 2” – отнема й страшно много време да започне, но всичко си струва заради размазващите битки накрая. Само че тук е в много по-голям, планетарен мащаб, който потвърждава мястото на “Ереста на Хорус” като най-епичната фантастична поредица, която излиза днес.

 photo tales of the heresy_zpscafznmot.jpg
Tales of the Heresy
Разкази за Ереста
Десетата книга от епичната поредица за Ереста на Хорус не е роман като предшествениците си, а сборник с разкази. Признавам си, че това много ме зарадва, тъй като според мен в съвременния свят на книгоиздаването много хора забравят за изключителната сила, която понякога късите форми имат. Не е случаен фактът, че според някои писатели разказът е по-труден жанр дори от романа. Точно затова е похвално, че в тази книга разказите са на изключително високо ниво и като цяло тя дори е може би най-силното заглавия в поредицата след края на първите три книги за Локен и предателството на Хорус.
Книгата започва с “Blood Games” на живия класик Дан Абнет, невероятна история, която ни запознава с неуловим асасин, напредващ към загадъчна жертва. Скоро става ясно, че това е само част от рутината на Адептус Кустодес, изключителни воини, братовчеди на добре познатите Адептус Астартес /космическата пехота/ от предишните книги, но може би още по-силни. Тяхната задача е само една – да опазят Императора. Но сега това включва разплитането на предателство на самата планета Тера… Много силна история с харизматични герои, по-слабо познати за читателя, която хвърля повече светлина върху историята на нашата планета отпреди Ереста на Хорус, малко след воините за Обединение.
“Wolf at the Door” на Майк Лий /съавтор на Абнет за поредицата “Malus Darkblade”/ пък среща читателите с любими на почти целия фендъм герои – Space Wolves, Космическите Вълци, Легион от пехотата, напомнящ древните викинги, но борещ се в космоса за обединение на човечеството под властта на Императора. След успешна мисия срещу група тирани, имали глупостта да им се опълчат, те попадат на далечна планета, чиито народ е тероризиран от тъмните елдари, жестока извънземна раса, която подлага пленниците си на зверски изтезания. Вълците решават да помогнат на местните да се освободят и така да присъединят планетата към Империума… Разказът е страхотен и напрегнат, със смазващ финал, подчертаващ колко мрачен действително е света на Warhammer 40K, дори в предполагаемо светлите времена преди Ереста.
“Scions of the Storm” от Антъни Рейнолдс е в същия дух. Космическата пехота открива планета, която се радва да срещне други хора, но е с много силна религиозна вяра, забранена в Империума. Примарх Лоргар получава заповед от Императора светът да бъде подчинен със сила и започва жестока война, разпалена от коварния Еребус. Местните организират почти непробиваема защита с помощта на могъщи изкуствени интелекти, а един отряд пехотинци ще разкрие ужасната истина, предхождаща разпалването на Ереста.
“The Voice” на Джеймс Суалоу е единственият разказ, който ме разочарова. Той е за Сестрите на Мълчанието, орден жени воини, които намират и унищожават опасни телепати. Никога не съм си падал по подобен тип персонажи, напомнящи ми Айез Седай от “Колелото на времето”, а и очаквах разказ за Кървавите ангели, един от най-интересните легиони на Пехотата. Е, човек не може да има всичко.
“Call of the Lion” на Гав Торп е разказ за легиона на Тъмните ангели. Астелан е изпратен да търси планети, населени с хора и попада на такава, която обаче е разделена на няколко държави. Опитният пехотинец иска да присъедини планетата към Империума с преговори, но по-младият му спътник, изпратен директно от Калибан и примарха Ел Джонсън има други, по-агресивни идеи. Развръзката показва задълбочаващата се схизма в Легиона и явно е мост между романа “Descent of Angels” и бъдещи книги за Тъмните ангели.
“The Last Church” на Греъм Макнийл е най-силният разказ в сборника и едно от най-силните произведения в Warhammer, на което съм попадал изобщо. Той връща читателя в нашия свят, планетата Тера, където един свещеник подготвя последна проповед в последната църква, останала на земята. Старият човек е станал вярващ заради лично преживяване от своята младост, но сега в храма му идва човек, наричащ се Откровение, който оспорва всичко, на което религията го е научила. Целият разказ е диалог между двамата, чиято развръзка тежи като Дамоклев меч над сюжета, но когато пристига, внимателно оставя изводите на читателя.
“After De’shea” на Мат Фарър слага край на сборника с експлозивен разказ за намирането на примарх Ангрон, най-агресивният измежду супергероите на Императора. Пехотинецът Карн трябва да го убеди да заеме мястото си начело на Легиона – и да оцелее в процеса… Динамичен и брутален разказ, макар че аз, ако бях на мястото на съставителя на сборника Ник Кайм, щях да го преместя на предпоследно място, завършвайки с “The Last Church”.
Цялостно антологията оставя много добро впечатление у читателя. “Tales of the Heresy” е великолепна колекция, която ще достави удоволствие на всеки фен на Warhammer с колекцията гласове на някои от най-талантливите автори в сагата.

 photo fallen angels_zpstnw8l1sq.jpg
Fallen Angels
Паднали ангели
Eдинадесетата книга от поредицата за Ереста на Хорус продължава събитията, описани в шестата, като този път Тъмните ангели стават част от по-големите събития, обхванали галактиката.
След мигът колебание, в който рицарят Лутер едва не убива своя примарх, Лъв Ел Джонсън, доверието върху него и най-близките му космически пехотинци е снето. Те са върнати на родния си свят Калибан, където продължават да тренират и да обучават нови воини, но самите те ръждясват – не са викани на битки, не споделят славата от последните завоевания на Големия Кръстоносен Поход. Очакват той лека полека да приключи, а той да потъне в забрава.
Но бъркат – бъркат жестоко. Историята не ги е забравила. Тепърва им предстои да бъдат впримчени в голямата трагедия.
До Лъв Ел Джонсън достига ужасната новина – Господарят на Войната Хорус е обявил бунт срещу Императора и е изклал 12 млрд. невинни на планетата Истван ІІІ. Сега той се кани да даде решително сражение на Истван V, а за да спечели битката с лоялистите на Империума му е необходимо да си осигури ресурсите на планетата Диамат V. Ел Джонсън е неговите Тъмни ангели са единственото, което стои на пътя му, но пипалата на Ереста вече са покълнали и там – очаква ги предателство и сблъсък със страховитите Скитарии на Механикума – воини киборги, чиито елитни Преторианци съперничат по размери и огнева мощ на пехотата. Дори и да ги победят, Лъвът и хората му ще трябва да се изправят и срещу Синовете на Хорус, най-успешният и коварен Легион на всички времена, някога най-силното оръжие на Императора, днес най-опасният му враг.
В същото време на Калибан започват бунтове. Впрегната в свръхусилието на Великия Кръстоносен Поход, планетата започва да изнемогва от всичките фабрики и заводи, появили се на мястото на някога тучните й гори. Хората недоволстват от отношението на Администратума на Империума, който се отнася към тях като добитък, а също и от надменните теранци, които възприемат калибанитите като туземци. В тази сложна ситуация космическия пехотинец Закариел, съветник на Лутер, ще трябва да направи своя избор и да види какво ще реши и неговия предводител, но опасността е по-голяма от няколко разгневени тълпи работници. От Тера са дошли магьосници, окултисти на Хаоса. Те знаят, че в сърцето на Калибан се крие зло, някога родило Великите зверове. И сега са готови да го отприщят в кърваво жертвоприношение, което ще погуби десетки хиляди…
“Паднали ангели” е една от най-добрите книги за Ереста и това едва ли е изненадващо, предвид факта, че е написана от Майк Лий, съавторът на Дан Абнет за поредицата “Малъс Даркблейд”. Началото на романа е леко мудно, но пък умело поставя сюжета като успореден животопис между героите Немиел и Закариел, някога по-близки от братя, днес разделени – единия с Лъва на Диамат, другия останал с Лутер на Калибан. Когато сюжетът набира сила, екшънът се разразява с пълна сила и следват нови епохални сражения на космическата пехота срещу най-различни противници – гигантски мутирали червеи и зомбита на Калибан, киборги и други пехотинци на Диамат. Виждаме несигурността на Лъва, която го кара да бъде толкова потаен. Виждаме горчивината на Лутер, които го карат да направи съдбовния си избор. Нямаш усещането за елементарни добри и лоши герои, нито дори за сиви персонажи – по-скоро за герои, хванати от съдбата и падащи с това, че правят само това, което е възможно.
“Ереста на Хорус” е трагедия и историята на Лутер и Лъва е може би най-трагичната от всички. Но тук те извършват може би последните си големи подвизи преди да се изправят един срещу друг, достигайки величието, което само героите на WARHAMMER имат.

Очаквайте ревюта и на следващите книги от епичната поредица “The Horus Heresy”…

 

Оставете отговор