The Heirloom

heirloom

Ревю на Александър Драганов

Греъм Мастертън е един от любимите ми автори, не само на ужаси, но и изобщо. Изключително четивен и увлекателен, прецизен в изказа си и необуздан във въображението си, той създава запомнящи се продължения на ужаса, които държат читателя настръхнал до последната страница. “The Heirloom” не е изключение, макар злодеят в книга да е един… стол.

Да, стол. Старинен махагонов стол, който продавачът на антики Рики Делатола получава една неделя от мистериозния господин Грант. Изработката на древната мебел, докарана в Щатите чак от Англия, е безупречна, макар това, което да изобразява като украса да е смразяващо – лице на мъжка горгона, ухилено над падащите по облегалката души – според господин Грант свличащи се от “Ада в под-Ада”. Делатола знае, че предметът е скъп, но смята, че е твърде страховит, за да е продаваем и не го иска. Докато прави консултация по телефона обаче, Грант успява да му го остави, а по-късно същата вечер загива в катастрофа.

Така за Рики Делатола и неговите жена, дете и куче започва кошмарът, един истински ад, в който търговецът ще се изправи срещу самия Сатана.

Столът има свръхестествени сили. Той може да се мести където си иска. Растенията вехнат около него. Поглъща самото време. Когато опиташ да се отървеш от него, може да се върне при теб. Опиташ ли да го унищожиш, ще прати детето ти в кома. Примами ли кучето ти, ще го убие, жестоко и брутално, за да роди на бял свят отблъскващо същество. И твърди, с демоничен шепот в ума ти, че ще те остави намира само ако го използваш, за да постигнеш това, което е скритото ти желание – власт, богатства, влияние, жени… След което, след като древният пакт бъде изпълнен, ще се прехвърли на друг собственик, за да изтормози и него. И така докато не постигне истинската си цел, която е твърде страшна, за да бъде възприета…

Може би ви е малко странно, че след толкова прочетени книги от Стивън Кинг се връщам на Греъм Мастертън, но това не бива да ви учудва. Книгите на Краля са като тъмно, горчиво вино, омайни и въздействащи. Но понякога искаш нещо по-силно от вино. Понякога ти се пие водка. А литературният й еквивалент е Мастертън, който в кратък обем успява да събере смразяваща история, която разказва непретенциозно, но така, че просто да няма начин да оставиш книгата му, защото ти е интересна… и защото те е страх. Това е един от авторите, който ще ви накара нощем да палите лампите в дома си, а “The Heirloom” е поредният му удар в десетката, майсторски написан хорър с изправящи косата обрати, но и много смислен финал.

Роман, който е задължителен за всеки фен на жанра, от автор, на който издателите у нас трябва да обърнат повече внимание. А аз ще продължавам да го чета!

 

Оставете отговор