The Haunted (1991)

the haunted 1991

Много преди Джеймс Уон да започне поредицата “Заклинанието”, може би най-ужасяващият случай на Ед и Лорейн Уорън бе пресъздаден във филма The Haunted, адаптация на книгата със същото заглавие и драматично представяне на действителните събития, сполетели семейството на Джак и Джанет Смърл.

Джак и Джанет са обикновено семейство, което си купува нова къща в Пенсилвания, където се настанява заедно с децата и родителите си, като възрастните хора са отделени от стена. Макар да са активни в Църквата като вярващи католици, двамата нямат добър късмет и страдат от лош късмет в битов план, което ги затормозява, но е нищо сравнение с ужаса, който предстои. С решението си да реновират къщата, двамата без да искат са събудили ужасно зло, а когато Джанет кани в дома им Ед и Лорейн Уорън с молба за помощ, известните експерти в областта на паранормалното успяват и да диагностицират проблема – семейството е атакувано от това, което е известно на хората с името демон…

haunted old conjuring

The Haunted е добре направен филм на ужасите, който изглежда почти документален заради остарелите си ефекти и вида на актьорите, които изглеждат като обикновени хора – Сали Къркланд, изиграла Джанет, дори получава номинация за “Златен глобус”, нещо, което е невиждано за хорър жанра. Развитието на действието е доста мудно, може би за щастие, но когато се стига до свръхестествените неща, усещането е наистина неприятно, като има няколко феноменално добре направени сцени, особено крещящите духове, тормозещи съседите на семейство Смърл докато те са на почивка. Потискащото е, че макар формално да има щастлив финал, до него се стига толкова трудно, че няма усещане за победа над злото. Причината е, че за разлика от “Заклинанието” тук присъствието на Ед и Лорейн (изиграни от друг екип артисти) не гарантира нищо, а се следват събитията така, както са описани от пострадалите. Можем само да се молим Господ да пази от такива феномени или те все пак да са измислени. За мен остана странното задоволство, че гледах филма с лошо качество – макар да ми бе любопитно да го видя, се радвам, че стана без да се потапям прекалено навътре в този наистина кошмарен сюжет.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор