The Fungus

The Fungus е роман на писателя Джон Бронсан, автор на поредицата “Небесните господари”, който той пише с колегата си Лерой Кетъл под псевдонима Хари Адам Уайт, с който издава страхотните Slimer и Carnosaur, класики в жанра на историите с чудовища, адаптирани и на филми. Тази му книга, макар да няма киноверсия, е най-страшна и мащабна от всичките му представени досега, история за същински край на света и живота такива, каквито ги познаваме.

Джейн е талантлива научна работничка и специалистка по микология – науката за гъбите и плесените, тези втори най-разпространени представители на живота в планетата ни след бактериите. Тя се опитва да промени ензимите им на размножаване така, че да получи много по-висок добив от тях и така да реши проблема с глада на човечеството. За жалост обаче експериментът й се получава превратно – всички представители на това царство форми на живот започват да мутират неконтролируемо, поразявайки всичко по пътя си – хора, животни, сгради. Мъжът на Джейн, писател, отказал се от нея и науката, за да пише трилъри, бива извикан от Британската армия на последна, фатална мисия до обраслия в плесени Лондон, за да научи тайните на разработките й и спаси Земята, преди да е станало късно. Но единствената му защита срещу гъбичните инфекции ще е експериментално и недоказано лекарство, а в някогашната столица на Великобритания освен плесента го очакват и мутантите – хора, с които гъбите живеят в симбиоза, превръщайки ги в нещо друго и чудовищно…

В предговора си към книгата Лерой Кетъл твърди, че книгата е възникнала след забележка от жената на Джон Броснан, питала дали някой е падал толкова ниско, че да напише книга с гъбички за злодеи. Мъжът й се хванал за думите й, като така сътворил този наистина потресаващ роман, започващ ударно с изродии и мутации и бързо достигнал истерично кресчендо на чудовищна (не)реалност, в която човекът е изместен от ролята си на господстваща форма на живот, потънал в погнусяващата мекота на гъбите. Книгата е шокираща до меланхоличния си финал и представлява най-доброто от автора, което съм чел досега. Не е обаче за гнусливите – за останалите препоръчвам.

Ревю на Александър Драганов