The First Heretic

Четиринадесетата книга от поредицата за Ереста на Хорус е “Първият еретик” от Аарън Дембски-Баудън, считан за един от най-добрите автори в каталога на Warhammer 40 000. Въпреки това мина доста време, докато аз стигна до нея. Отчасти това се дължеше на цялостно пресищане от сагата, отчасти на разочарованието ми от предишния 13-ти том Nemesis, който бе тъй глупав, че дори не го удостоих с ревю в “Цитаделата”, отчасти и заради това, че бях на вълна за по-бързи, леки и динамични четива, докато романите за Ереста са епика от галактически мащаб с огромна палитра от герои и панорамен поглед към една трагедия, която е колкото лична за отделните участници, толкова и обхващаша цялата човешка цивилизация в този фантастичен свят. Когато най-после стигнах до “Първият еретик” подходих с известен скептицизъм. Легионът на Носителите на Словото не стои така ярко в съзнанието както други слуги на Хаоса, въпреки ролята им в поредицата за Кървавите Ангели, а Лоргар определено няма харизмата на Магнус Червения или Фулгрим. Дембски-Баудън обаче остави под въпрос тези мои впечатления с една от най-силните книги от поредицата, която определено привлича вниманието ми към автора.
Носителите на Словото са най-ревностните слуги на Императора в 31-вото хилядолетие, по време на Великия Поход, който наново обединява различните човешки цивилизации в една. В същото време те са и единствените, които го провалят. Причината за това е в начинът, по който примарх Лоргар, ръководител на Легиона, проповядва приобщаването към Империума на човечеството и представя неговия господар. За него безсмъртният Император е истински бог, слязъл от небесата, фигура от злато, която трябва да отведе човечеството към една нова, славна ера. Но Императорът е само човек, а позицията му е, че Империумът не е негов, а на целия вид. Той отрича религията във всичките й форми и категорично отхвърля деификацията си, до степен, че публично унижава Лоргар, изпраща Легиона на Ултрамарините да унищожат най-цветущият му свят и оставя своите Преторианци да наблюдават ревностно дали Носителите на Словото спазват атеистичната му доктрина, издигаща разума като върховен принцип. Смазан от преживяването, Лоргар отново става уязвим на внушенията от старите си учители, Кор Ферон и Еребус, които тайно почитат старата вяра на родния си свят, култ към мрачни богове, изпълнен с мистика, магия и кървави жертвоприношения. Лоргар решава, че  десетилетията, прекарани в завоевания са били за грешна кауза и започва свой път в търсене на истината, който ще го доведе до самата граница на галактиката, в бурята, наречена по-късно Окото на Ужаса – мястото, където боговете и смъртните могат да се срещнат…
Всичко това се случва през гледната точка на Аргел Тал, космически пехотинец от Носителите на Словото, в който като ехо отглъхват емоциите на неговия примарх – разочарованието и огорчението от присъдата на Императора, радостното търсене на тайнството, отвело го откровение, ужасът от това какво всъщност се крие зад митовете и легендите за боговете, върховната саможертва на това да предадеш собствената си душа и да се обърнеш срещу тези, които си обичал. Мащабният сюжет надхвърля рамките на жанровата литература с метафизична дискусия  – както между героите, така и между автора и читателите –  за това какво представлява истината, има ли богове или не, нуждае ли се човечеството от вяра в трансцедентни същности, за да запази разсъдъка си, дали Рая и Ада не са нюанси на една и съща призрачна /не/действителност, която зависи от възприятията на докосналия се до нея. Само майстор писател би могъл да се хвърли в толкова дълбоки води, без да се удави, но Дембски-Баудън го прави и записва името си редом до тези на Гав Торп и Греъм Макнийл в класацията за най-дръзки автори в поредицата, като внимателно оставя читателя сам да даде мнение по казусите, които романът разглежда и в същото време не спестява нищо от терора, до който довеждат решенията на персонажите му. Финалната битка ще допадне на любителите на епохални баталии и кървави ужаси, като в същото време обаче това не е /само/ за да се угоди на любителите на по-черните направления във фантастичния жанр, а за да щрихира абсолютната лудост, до която е стигнал протагонистът в търсенето на истината за това в каква вселена живее. А финалът е достатъчно силен и истински, за да оправдае решението на издателите GW да помпят нови и нови книги от поредицата, превърнала се в тяхна златна кокошка – в повечето случаи авторите им действително показват ниво, което малцина писатели в жанра достигат  – от сегашните творци се сещам единствено за любимеца си Саймън Р. Грийн. Със сигурност ще прочета още книги от Аарън Дембски-Баудън и няма да се откажа от това да следя Ереста на Хорус, въпреки че уважението към този монументален епос ще ме накара да не предозирам с много последователни томове наведнъж. Засега, тази книга ме остави въодушевен със смеха на тъмните богове, разкрили на човечеството кошмарната истина за съзиданието.