The Doll 3

Индонезийската поредица за Куклата на Роки Сорая е едно от сполучливите попадения в съвременния ужас, микс между стила на западната серия “Анабел” и невъздържания азиатски хорър. Резултатът беше добър в оригиналните две части и сега отново в третата, която ми допадна дори повече от предшествениците си, най-вече заради злодеят, който беше колоритен, запомнящ се и, макар в някои отношения да напомня на Чъки, по своему оригинален.

След като Гиан губи родителите си в автомобилна катастрофа, той става болезнено зависим от голямата си сестра Тара. Когато тя решава да се ожени за богатия Ариан, момчето не издържа и се мята от последния етаж на небостъргач навръх Нова година. Младата жена е съкрушена от загубата на брат си и понеже се обвинява за смъртта му, решава да се свърже с него с помощта на подаръка, който той е получил малко преди фаталното си решение – куклата Боби, която може да говори благодарение на програмата, вградена в нея. Тара отива при магьосник и той вмъква душата на Гиан в нея. Играчката действително оживява и се радва да види сестра си, още повече, че на оня свят не е видяла родителите си – на въпроса на сестра си само казва, че “хората, умрели като него отиват на друго място”. В действителност Гиан е сключил пакт със зли духове и е твърдо решен да остане в света на живите. Той няма никакво намерение да се сбогува със сестра си и планира да бъде с нея завинаги, като отнеме живота на всеки, който си внуши, че тя обича повече от него…

The Doll 3 е в основата си дълбоко трагична история, нещо, което става ясно още повече и с финалния обрат, превърнал се в запазена марка на сценариите от Роки Сорая. Началото от драматургичната гледна точка е малко тромаво със смъртта на Гиановите родители, а после и неговото самоубийство, но макар историята да натежава, не мога да кажа, че мотивите на момчето и начинът, по който усеща случващото се около него са нереалистични. Дори начинът, по който развихря отмъщението си, макар и издържан в класическите тропи на слашър хоръра, ми се струва правдоподобен, тъй като всички знаем колко емоционално нестабилни могат да бъдат младите момчета в трудната възраст на пубертета, а какво остава ако вече са извършили непростим грях и са белязали душата си с демони. Гиан е обсебващ, доминиращ и неуравновесен, но за сметка на това наслаждаващ се на новопридобитата си сила и лесно нахвърлящ се на всеки, който нарочи за враг. Това гарантира кървавата баня във филма и прави финалната развръзка с Тара тежка и емоционална.

Разбира се, The Doll 3 не е перфектен и мога да кажа, че времетраенето от почти два часа е излишно, за този жанр и такъв тип история 90 минути щяха да са по-удачни, особено при по-добра работа с монтажа и темпото на филма. Самите убийства също са дотолкова кървави, че изглеждат нереалистично, може би търсен ефект, който обаче ми се стори бутафорен. Въпреки това аз останах доволен от филма и фен на поредицата като цяло, сценарият някак си ме докосна въпреки пробойните си, а историята на героите ми се видя истинска. Ако има четвърта част, ще я гледам, според мен Сорая става по-добър с всеки следващ филм и макар още да не е Джеймс Уон, се е запътил във вярната посока.

Ревю на Александър Драганов