Поредицата Fazbear Frights, част от света на игрите Five Nights at Freddy’s, навлиза в решителен етап със седмия си том, озаглавен със зловещото The Cliffs (“Скалите”). Както и в предишните книжки, тук заглавието също се дава от първата повест.
Робърт е самотен баща, който живее заедно с малкия си син близо до Скалите – място, от където самоубийците в района често скачат към гибелта си. Рано овдовял, той не може да се справи сам с грижата за детето си и купува новия модел “Фреди” на компанията “Фазбеър Ентъртейнмънт”, който е не само играчка, но и монитор, съобщаващ на родителя къде е рожбата и какво прави. Но един ден, след миг невнимание малчуганът изчезва, а играчката казва зловещо на Боб:
– Защо не отидеш до Скалите?
Тази повест е чиста драма за трудностите, през които минава един самотен родител. Коутън вмъква и такива сюжети в книгите си и според мен това ги прави още по-стойностни, тъй като по ненатрапчив начин позволява на предимно младите си читатели да се запознаят с различни литературни мотиви, без да напускат любимия си свят.
The Breaking Wheel е потресаващ хорър за час по роботика, където всичко се обърква. Кльощавият и грозноват Рийд е тормозен в училище от Джулиъс, красиво, но зло момче, което трови и неговия живот, и този на най-добрия му приятел Пикъл, брат на красивата Шели, която харесва. След един час по роботика Рийд му погажда номер, като го заключва в механичен костюм, но това е един от случаите, в които от играчка ще стане плачка…
Силна, покъртителна повест, чиито финални страници са като излезли от най-отвратителен кошмар. Същевременно тя засяга важна тема, че противно на клишето, когато отвърнеш на насилието с насилие, това поражда още насилие. И си го получаваш, също като жертвата ти.
Финалът на сборника се дава от He Told Me Everything, който ни запознава с Крис, момче от семейство на бедни, но свестни хора, което обаче е уморено и от тях, и от приятелите си. Крис иска да стане богат и успешен, да смени социалната си среда, да живее в комфорт и лукс. Затова и презира както родителите си, работещи непрестижни професии, така и доскорошните си другарчета, които намира за неамбициозни, дори и кученцето, което е помиярче, а не породисто. Той смята, че билетът му към успеха е часът по наука за напреднали в училище, но той изисква жертва, която е далеч по-страшна, отколкото звучи…
Това е силна повест на ужасите, която може да се чете буквално като гнусария, особено в последните си страници, но за мен е измислена като метафора за това, че по пътя към успеха ставаш буквално друг човек, нещо като екстремен прочит на “Приказка за стълбата” от Смирненски, но с хорър оттенък. За мен е похвално, че Нощна смяна във “Фреди” захваща и тази тема, с което затвърждава, че Коутън не се задоволява само да плаши читателите си, но се опитва и да им внуши определени ценности, в случая това, че да си добър човек е по-важно отколкото да си успял, нещо революционно за доминираната от най-крайните прочити на пазарната икономика Америка.
За отбелязване е и епилогът на колекцията, в който основният сюжет прави решителна крачка напред с изключително епична битка и шеметно разкритие за реалното предизвикателство, което стои пред духа на малкия Джейк. Идеята за мозаечен роман, която сме виждали прилагана и от български творци, е амбициозна, но да напишеш мозаечна поредица, както прави Коутън, при това не в линеен стил, е действително впечатляващо литературно постижение.
Като цяло много силен сборник, едновременно с плашещи сцени, но и с послания. Не ми е любим от колекцията, но обективно може би най-силният до момента.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари