Петата книга от поредицата Tales from the Pizzaplex продължава тенденцията след няколко колебливи повести сагата да тръгне най-после нагоре. Мога само да поздравя Скот Коутън и Андреа Уогънър, успели с антологията The Bobbiedots Conclusion да напишат една от най-силните книги във вселената на Five Nights at Freddy’s (“Нощна смяна във “Фреди”).
Началото на сборника се дава от CGY, повест за младо момче, чиито баща е влязъл в затвора за банкови измами и то е принудено рязко да снижи качеството си на живот. Едно от удоволствията му остава ходенето до “Пицаплекса на Фреди Фазбеър”, където обаче се натъква на странен феномен – рекордите на много от аркадните игри са поставени от мистериозния потребител CGY. В опита си да разкрие кой е той, момчето ще привлече нежелания интерес на аниматронните роботи в комплекса… Повест с отворен финал, но много любопитна и интересна за четене, с интригуващ главен герой.
Втората повест е озаглавена The Storyteller и засяга много актуален проблем в съвременния корпоративен живот. Алчен бизнес шеф решава да уволни екипа от сценаристи на сюжети за роботите в Пицаплекса и да ги замени с Разказвача – изкуствен интелект, генериращ истории. Възрастен член на управителния съвет се съмнява в мъдростта на тази идея, но въпреки това тя е въведена и скоро роботите в мола започват да се държат странно, като стават все по-затворени. Опитът на стареца да научи истината ще го сблъска с боса му, но и двамата не подозират колко опасен всъщност е Разказвача и програмата, с която работи… Разкошна повест с много добър завършек, кармата в тази повест настига който трябва (но и който не трябва).
Bobbiedots, Part 2 продължава историята на Ейб, който е хакнал системите на Пицаплекса, за да се настани в луксозен модерен апартамент, в който виртуални асистенти се грижат за спокойствието му. Предишното поколение роботи обаче излизат нощем и смущават почивката му, а когато младият мъж води гадже в апартамента си, играта загрубява… Великолепно написана повест, интересни герои, страхотни злодеи, много добре развита митология на аниматрониките и роботите. Може би най-доброто, което Андреа Уогънър е творила.
Епилогът на сборника добавя нова порция хорър с Мимика, преследващ намаляващата група младежи, затворени в основите на Пицаплекса, като тук смъртта идва доста тежка в емоционално отношение. Като цяло великолепна антология, безспорно най-добрата книга за Пицаплекса и една от най-добрите за Фреди Фазбеър изобщо. В миналото мрънках заради Андреа, но този път е свършила отлична работа. За Коутън – винаги само благодарности.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари