The Bank

the bank

Бентли Литъл е автор, който се определя като краен либерал и по принцип това е причина, поради която “отсвирих” много негови колеги през последните години. Вместо обаче да громи белите мъже обаче, Литъл се съсредоточава върху реални проблеми, изискващи внимание, които представя хиперболизирано с помощта на ужаса. Такъв е случая и с романа му The Bank и макар в него понякога да е прекалено брутално пропаганден, като цяло книгата е наистина много добра и толкова страшна, че на моменти е некомфортно да се чете.

Кайл продава книги в малко градче и ако трябва да е честен, бизнесът му не върви особено много. Въпреки това и перспективата за повече читатели заради по-голям трафик, той никак не се радва на новата банка, отворила досами книжарницата му. “Банката на първите хора”, каквото и да означава това е определено странна по начина, по който работи, отказва кредити на трудолюбиви и свестни клиенти, способни да ги върнат с инвестицията си, а финансира откровени негодяи, като подобни хора наема и на работа. Ник, синът на Кайл, също не се радва на банката, чиито представители идват в училището му да рекламират услугите си. Нещо зловещо има в тях, а и той има подозрението, че те по някакъв начин са свързани с мистериозната сянка, появяваща се от време на време в къщата му без някой да я хвърля. Местният шериф Брад пък е поразен от големия брой необясними с жестокостта си престъпления, които започват да се случват в града откакто Банката е отворила клон в града. Нейните представители, господата Пикърсън и Уортингтън, като че ли знаят тайните на всички. И са готови да въздействат на хората така, че да ги принесат в жертва на злата сила, на която служат…

the bank audio

The Bank има един голям недостатък, който е, че Литъл от пролога до епилога плътно следва формулата, която е усъвършенствал в класиката си The Store, така че ако сте чел едната книга, имате представа какво ще стане и в другата. The Bank обаче е по-брутална, някак по-неравна като структура, почва твърде бавно, после рязко ускорява, но тези грешки на писателя сякаш помагат за създаването на безумна атмосфера, от която косъмчетата по тила ти се изправят. Престъпленията в романа са потресаващи с жестокостта си, а цялата атмосфера около Банката е влудяваща, самата концепция една (да бъдем откровени) толкова неприятна институция да е обсебена като къщата в Амитивил зверски спича. Героите са добре развити, изпълняващи предопледелените си роли като кошмарен сън, а макар за пореден път тайната на злото да е показана като измама (колко типично за банкери обаче), след края на The Bank читателят е точно като събудил се от лош сън – уж е свършило, но напрежението остава.

Бентли Литъл е истински майстор на ужаса като Кинг, използващ преувеличението, за да представи социален кошмар, както е правил Оруел, а крайният резултат са опуси за мрака на този свят, непредразполагащи към спокойни сънища и затова ще направя пауза от творчеството му, пък колко време ще издържа без романите му е друг въпрос…

the bank brutal

Ревю на Александър Драганов

Един коментар за The Bank

  • Alexander  :

    За голямо съжаление следващите две заглавия на автора, които изпробвах – The Consultant и The Resort – издават някои слабости на Литъл, повтаряемост на сюжетите, склонност ужасите му да са дразнещи, а не страшни – и поради това се разминават с ревю в Цитаделата. Дано намерим друго негово заглавие, което си струва да представим…

Оставете отговор