Продължаваме със серията ревюта по творчеството на японския режисьор и майстор на ужасите Коджи Шираиши, като днес стигаме до хита му от 2009-та година Teketeke, още една екранизация по реална градска легенда.
Теке Теке е ужасно привидение – тяло на жена, чиято долна половина е отрязана. Тя дебне окъснялите пътници, минаващи покрай мост, водещ към спирка на влака и тръгва подире им. Погледнеш ли назад към нея, умираш със сигурност, посечен в кръста. Но дори да се измъкнеш, смъртта ти все пак ще настъпи, тъй като три дни по-късно Теке Теке със сигурност ще те докопа! Младата Кана, която просто мечтае да си намери гадже, има нещастието да види страховития дух и макар да оцелява след срещата, осъзнава, че има много ограничено време да разбере как Теке Теке може да бъде спряна, преди злокобният призрак да я довърши…
Teketeke е сред по-слабите филми на режисьора Шираиши, макар все пак да е на прилично ниво. Основният му плюс е съществото, което е добре направено и макар да го виждаме рядко, настина успява да погнуси с ужасния звук, издаван при стъпването на ръцете си (въпросното “теке-теке”). Преследванията с него и изобщо сцените, в които го гледаме как търчи са сюрреалистични и отвратителни. Остатъкът от филма е познатото клиширано проучване на начини за преборване на злия дух, както може да се досетите не особено ефективни, като актрисите са на средно ниво като излъчване и игра – не дразнят както пуберите от частите на “Петък 13-ти” например, но и не правят кой знае какво впечатление.
Teketeke има втора част и макар да не съм чак очарован от първата, не изключвам да я видя по някое време.
Ревю на Александър Драганов
Вторият филм нещо не ме грабва, така че го пропускам на този етап