хорър тагнати постове

The Store е вторият роман на ужаса от майстора на жанра Бентли Литъл, който Ви представяме, но след като го завърших мога да кажа, че той е дори още по-сполучлив от първата негова книга, която прочетох, а именно The Haunted. В The Store сюжетът сякаш напомня на среща между класиките “Неизживени спомени” от Стивън Кинг и 1984 на Джордж Оруел – но с оригинално послание, с което авторът ме спечели.

Джунипър е малък град в щата Аризона...

В първата си публикация за 2022-ра година предупредих, че се готвя да Ви запозная с майстор на ужасите, чието творчество съм открил по време на зимната ни ваканция. Сега настъпва моментът да го направя, като името на човека е Бентли Литъл, а първата негова книга, върху която спирам вниманието Ви е The Haunted, смразяваща кръвта история за къща, в която се случват необясними и зловещи неща...

Здравейте отново и за много години на всичките ми приятели от Цитаделата.

Смятам, че първата чаша леймънада за годината трябва да има шокиращ изтрезвителен ефект след празничните софри.

Затова днес ще ви представя едно от най-болните, кървави и извратени произведения на автора.

Come Out Tonight е нонстоп движещо се влакче на ужасите към дълбините на човешката низост. Сериозно една от малкото книги, където дори Леймън прекалява с прекрачването на граници и социални табута...

Клубът посрещна Новата 2022-ра Година по най-добрият възможен начин, заедно, на купон с тежка софра, силни питиета и бурни танци. За пръв път от много години си направихме такова тържество, което продължи 11 шеметни часа и именно то ни дава надежда, че следващите 12 месеца ще ни вървят с настроение и красиви мигове, включително и заради любимия ни жанр. По традиция Цитаделата започваме материалите си през януари с поглед към предстоящите събития, макар че ще опитам да не правя безкраен ферман както едно време...

Последната Леймънада за годината ще е с привкус на артериална кръв.

Когато Леймън пише за вампири никога произведенията му не влизат в нито едно от клишетата зададени в поджанра. Няма ги чудовищните изроди от “Сейлъмс Лот”, няма ги здрачните блещукащи емота, няма дори трагичните образи на обърканите същества на Райс или чаровните садисти на Хамилтън. Това е някак нормално. Вампирът, като образ на забранената от християнството открита сексуалност е морално остарял за нашето поколение...