фентъзи класика тагнати постове

Като завършек на тетралогията “Наследството на Шанара”, романът “Талисманите на Шанара” е последната книга от хронологията на поредицата, излизала на български език, така че е нещо като край на всичко за родните читатели. Като малък я обожавах, но съм доволен да кажа, че и на над 40 я харесах много, най-вече заради една от сюжетните линии и развръзката й, която ме затрогна.

Децата на Шанара са изпълнили заръките, дадени им от друида Аланон, но Ример Дал, Главния преследвач на Шадуините, никак ...

Още когато започнах рубриката “Фентъзи класика” ми беше ясно, че ще стигна до книги, които няма да мога да харесам така, както някога, когато още бях млад фен. Странното в случая е, че оригиналната трилогия “Шанара” на Тери Брукс ме очарова точно както едно време. Три от четирите книги в сагата-продължение “Наследството на Шанара” обаче не ми допадат както преди, а третата част, “Елфите на Шанара“, на места откровено ме подразни.

Въпреки всичко книгата...

Годините след идването на демокрацията бяха истински пир за феновете на фентъзито. Почти напълно пренебрегването по времето на комунизма, то изведнъж се превърна в любим жанр на читателите заради множеството силни книги, появили се за къс период от време. Една от първите такива е “Потомците на Шанара” на Тери Брукс, книга първа от поредицата “Наследството на Шанара”. По-късно тя бе издадена наново от “Инфодар”, а днес се спираме на нея за поредното ни ревю от рубриката “Фентъзи класика”...

Да се върна към любимите книги от юношеството си наистина се оказа чудесно решение, не само за сайта Цитаделата, но и за мен лично. Колкото повече чета от романите, оформили ме до голяма степен като личност, толкова по-голямо удоволствие изпитвам, от една страна защото отново ме карат да се чувствам като младеж, от друга защото откривам нови неща, които някога, без достатъчно житейски опит, не имало как да уловя.

Изминали са години от битките с Господаря на м...

Считана за едно от най-великите фентъзита на всички времена и вероятно най-добрата книга на автора си, “Камъните на елфите” е романът, с който за пръв път се срещнах с Тери Брукс през 90-те години, още като ученик. Заслугата затова е на моята баба Нели, светла й памет. В един горещ летен ден тя склони да ми закупи новото тогава заглавие от площад “Славейков”, а аз в замяна пренесох до дома й една твърде обемиста диня. След като пристигнахме в апартаментчето, се паркирах на леглото с книгата в ръка и не мирясах, докато не я прочетох. Чувството, което изпитах е несравнимо и ме е карало да се връщам много пъти към тази история...