ричард леймън тагнати постове

Още преди да ви почерпя тазседмичната чаша леймънада искам да вмъкна две неща.

Първо, когато попитали Леймън защо е избрал точно това заглавие, той отговаря, ще цитирам свободно:

„Защото хората винаги сме в мрака, не сме на ясно с мотивите си, защо правим нещо. Всички се лутаме в мрака на живота и налучкваме пътя.“

Предполагам заради това му виждане поне половината му книги имат мрак и нощ в заглавията си.

Второ, книгата започва с изключително топло и приятелско ...

Тазседмичната чаша леймънада съдържа едно доста провокативно произведение на автора. Blood Games се позиционира точно в средата на творческата кариера на Леймън. Момент в който първоначалния ентусиазъм се заменя със спокойна рутина, но натрупаният опит не е толкова огромен, че всичко да върви по мед и масло. Забелязват се много подобрения в стила на автора, най-вече новопридобита умелост в свързване на различните сюжетни линии, по-голяма дълбочина на героите и, колкото и да е невероятно, по-откачени антагонисти...

Тази нощ в Леймънадата искам да ви представя една от най-смущаващите книги на Ричард Леймън. Смущаваща поне за мен, но това не значи, че не бих я  препоръчал на произволен читател, желаещ да се потопи в дълбоките води на екстремния хорър.

Ала, нека ви кажа защо:

Пресъздавайки възможно най-лошия сценарий на дадена ситуация, Леймън успява да създаде един ореол на нереалност, благодарение на който, произведенията му някак успяват да те отпуснат, вместо да те натоварят...

Знам, че целта на леймънадата е да покажа някои негови малко по-сериозни откъм литература книги и донякъде да изчистя образа на чичо Дик, придаден му така фрапантно от преведените у нас негови първи опити в романа, комбинирани с балъшки, типично деветдесеташки превод.

Ама, хора, не мога да се сдържа да не ви плясна с една от най-психопатските му книги.

В Endless Night всичко, ама всичко е хвърлено в действието, дори накъсванията от втората, епистоларна, сюжетна линия са направени така, че да не те оставят д...

Днешната порция леймънада идва с една дъска на Уиджа и шест тийнейджъра, на които обещават съкровище.

Не съм много на ясно защо Darkness, Tell us е толкова недолюбвана от леймънитите. За мен си има цялото очарование на автора. Има нетипична призрачна история, има запомнящ се психар, има разгонен петнадесет годишен, има брутален и неочакван финален обрат, има и цитати от първият изобщо публикуван хорър автор – Уилям Шекспир, пръснати хитроумно из цялата книга, като започнем от заглавието...