ричард леймън тагнати постове

Тазседмичната чаша леймънада ще бъде със сериозен привкус на разлагаща се плът.

Леймън е писал романи във всеки един популярен троп на жанра и зомбитата не правят изключение, но както обикновено, когато сюжета поведе чичо Дик, всички клишета отиват на боклука. Resurrection Dreams е поредното доказателство по въпроса.

А тук Леймън направо ме отнесе...

Днешната Леймънада ще е цяло езеро.

The Lake е много сантиментален за мен роман, защото е последното нещо, което Кели извади от чекмеджето на баща си след смъртта му. Заради това му личи, че е недоизпипан и суров, но си има своя чар. Има всички сцени на насилие, кървища и голотии, типични за един качествен роман от Леймън, но някак върви повече като трилър, отколкото като екстремен хорър. Отделно, видях цели части от този ръкопис преработени в други негови произведения, а връзките между отделните части са хлабави. Появяват се герои и злодеи, които не стигат до никъде и действието на места е накъсано. Има и разминавания както сюжетни, така и хронологични...

Здравейте отново и за много години на всичките ми приятели от Цитаделата.

Смятам, че първата чаша леймънада за годината трябва да има шокиращ изтрезвителен ефект след празничните софри.

Затова днес ще ви представя едно от най-болните, кървави и извратени произведения на автора.

Come Out Tonight е нонстоп движещо се влакче на ужасите към дълбините на човешката низост. Сериозно една от малкото книги, където дори Леймън прекалява с прекрачването на граници и социални табута...

Последната Леймънада за годината ще е с привкус на артериална кръв.

Когато Леймън пише за вампири никога произведенията му не влизат в нито едно от клишетата зададени в поджанра. Няма ги чудовищните изроди от “Сейлъмс Лот”, няма ги здрачните блещукащи емота, няма дори трагичните образи на обърканите същества на Райс или чаровните садисти на Хамилтън. Това е някак нормално. Вампирът, като образ на забранената от християнството открита сексуалност е морално остарял за нашето поколение...

Тази седмица ще си налеем една много типична за автора чаша леймънада.

One Rainy Night е кратка брутална история, изпълнена с насилие. Много от леймънитите я определят като най-любимата си книга. Сред тях са и редица хорър автори като Уайл Е. Йънг, Кристин Морган и Брайън Кийн. Спокойно мога да заявя, че и на мен ми е в топ пет леймънови книги защото за разнообразие, тук цялата психопатщина си има логично обяснение, а чичо Дик дори оставя повечето от главните си герои, тези които е успял да направи симпатични на читателя, да оживеят...