леймънада тагнати постове

Днешната чаша леймънада може и да заседне леко в гърлото, но се навършват точно двадесет и една години от смъртта на Ричард Леймън и искам да ви представя една чудовищна книга в негова памет.

In Laymon‘s Terms е отдаване на почит към големия чичо Дик в над осемстотин страници.

Книгата е разделена на три части, като средната съдържа няколко трудни за намиране разказа от самия Дик, както и едно интервю и снимки от личната колекция на Ан Леймън. Разказите са доста добри, дори бих казал по-добри от романите му...

Тазседмичната чаша леймънада ще е с привкус на тропически остров.

Island е една от най-любимите книги на леймънитите по цял свят. Роман от ранното му творчество, в който за първи път избухва целия потенциал на автора, както за разюздено писане, така и за дълбочина на привидно плоските му герои.

Рупърт е 18 годишен младеж, поканен да прекара уикенд на яхта със семейството на гаджето си Кони, която мисли да зареже в последствие. Когато решават да си направят пикник на малък безлюден остров, яхтата избухва...

Днешната чаша с леймънада ще е малко по-различна. Аз лично също бях доста изненадан, когато я открих преди четири години.

A Writer’s Tale може да се нарече книга за писането, но далеч не е само това. В типичния за Леймън миш-маш, в който са издържани повечето му произведения, дори тук читателят постоянно не знае какво ще му се поднесе.

Първата половина на книгата е доста подробен дневник за целия творчески живот на автора. После имаме доста интересни неща. Няколко есета, любими филми и книги, пълна библиография и други...

И друг път съм го казвал, но когато Леймън не се разпокъсва между два или повече сюжета, резултатът винаги прилича на шеметно влакче на ужасите от второразряден селски панаир. Или идеалното неангажиращо четиво за един дълъг и студен зимен ден.

Тазседмичната чаша леймънада е точно такова лакомство – бързо, нахъсано, понякога абсурдно и напълно удовлетворяващо.

„След полунощ“ е типична творба за автора – изпълнена със секс, кръв и насилие, непредвидими, леко абсурдни ситуации и герои, реагиращи им...

Тазседмичната чаша леймънада ще бъде със сериозен привкус на разлагаща се плът.

Леймън е писал романи във всеки един популярен троп на жанра и зомбитата не правят изключение, но както обикновено, когато сюжета поведе чичо Дик, всички клишета отиват на боклука. Resurrection Dreams е поредното доказателство по въпроса.

А тук Леймън направо ме отнесе...