българско кино тагнати постове

Вчера българското кино навърши 110 години и по този повод имах възможност да присъствам на празнична прожекция в кино “Одеон”, на която бе излъчен новият български игрален филм “Преди да забравя“. Дело на режисьора Станислав Дончев и вдъхновен от действителни събития, той разказва интригуваща и майсторски заснета човешка история, толкова добра, че ме накара да я представя в Цитаделата, макар да не е част от жанровете, които обичайно следим...

Последните години в Цитаделата започнахме да рецензираме продукции и на спортна, а не само на фантастична тематика, затова с интерес отбелязваме предстоящото излизане на филма “Гунди – Легенда за любовта“, посветен на футболната легенда Георги Аспарухов, натрупал слава като играч на “Левски” (София). Противно на клишетата за нашето кино, филмът изглеждаше обещаващо още с първия си трейлър преди седем месеца:

Днес фестивалът “Синелибри” ще бъде открит  в зала 1 на НДК с прожекция на филма Ф1.618. Той е дело на Тео Ушев, един от най-успешните български режисьори през последните години и адаптира романа “Пумпал” на Владислав Тодоров. Жанрът е антиутопичен и трейлърът не изглежда зле:

Филмът е предвиден за излъчване по фестивали, но се надяваме да бъде пуснат по някое време и за редовни прожекции, така че да достигне до повече хора.

Редовните читатели на сайта са забелязали, че през последните години обръщаме все повече внимание на анимацията – главно японска, по-рядко китайска, американска или европейска. Къде обаче е ролята на българското рисувано кино? Отговор на този въпрос може да получите от книгата “Анима.бг” на Боряна Матеева, в която са събрани нейни статии за историята на това направление във филмовото изкуство. Оказва се, че българската анимация има същинска школа, която в миналото е носила много награди на родината ни, а и до днес остава силна, макар и повече сред любителите на фестивалното кино...