Щеше да е странно цяла книга да Ви надувам главата за FnaF, а точно преди Хелоуин да няма ревю, затова днес представям Submechanophobia, четвъртата книга от поредицата Tales from the Pizzaplex. Тя, подобно на предишния том, е доста неравна, но поне две от повестите си струваха четенето.
Заглавието на сборника се задава от първата повест в него, която ни запознава с млад мъж, работещ в аквапарк за аниматронни роботи. Той има проблеми със страха от машини под водата заради трагедия, случила се с родителите му, но има нужда от пари и затова се хваща да бачка на място, което ще го накара отново и отново да се изправя срещу фобията си. Играта загрубява, когато в единия от басейните намира човешки останки… Много силно начало на книгата от Кели Пара, симпатичен герой, интригуващ конфликт, излиза от клишето “гадно, за да е гадно”, а това май важи и за (почти) целия сборник – някой е обърнал внимание на Скот Коутън, че предишните томчета сме изплискали легена.
Animatronic Apocalypse е втората история в книгата, която ни среща с клуб за ролеви игри, вдъхновени от “Нощна смяна във “Фреди”. Отскоро той има нов президент, момиче, приемащо сюжета твърде насериозно. Страшното започва, когато и един от учителите започва да приема концепцията на играта за чиста монета… Нелоша идея за разказ, но за повест не стига. Усещането от текста е, че е раздут и досаден. Черна точка за Кели.
Bobbiedots, Part 1 е повест от Андреа Уогънър и за разлика от творбите й в предишни томчета, тук мога да я поздравя. Главният й герой е мъж, който няма дом и живее тайно в Пицаплекса на Фреди Фазбеър, защото всичките пари, които изкарва като програмист в компанията отиват за издръжката на майка му, която е с деменция и в старчески дом. Късметът му се усмихва, когато успява да се нанесе в апартамент, затворен за ползване, но разполагащ с чудесни роботи асистенти. Защо тогава обаче компанията не допуска да бъде използван? Добър, атмосферен хорър а ла Стивън Кинг.
Накрая има епилог с тийнейджърите, преследвани от убиеца Бони, сюжетът, развиващ се на втори план на събитията. Позабравил съм ги и не смятам, че начина, по който се разказва тази история е добре измислен от Скот Коутън, като накрая пак имаше рядко гаден и доста кървав финал. Това малко поразвали добрите впечатления от книгата. Като цяло обаче Submechanophobia си я бива, няма директно да продължа със следващата, но сборниците от Tales from the Pizzaplex остават в полезрението ми.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари