Шестата част от играта “Соул Калибър” излезе през 2018-та и спечели наградата на Цитаделата за Игра на годината, но въпреки това чак сега се сдобива с ревю в сайта. Признаваме си, че отличието дойде и заради инерцията натрупана от предишните части, но сега, когато най-после и аз имах възможността да я изиграя мога да кажа, че е напълно заслужено. Вероятно това е най-добрата игра, която съм имал удоволствието да представя в сайта досега.
“Соул Калибър 6” е биткаджийска игра от типа на Tekken, като подобно на нея е създадена от компанията Namco Bandai. В същото време тя е много добро епично фентъзи, история за мечове и магии, пленила цели поколения геймъри. В това си издание историята започва отначало, така че “Соул Калибър 6” може да се приеме и като ребуут на историята. Какъв точно е сюжетът обаче зависи много от това от каква гледна точка го играете.
Първата опция в менюто е MISSION: Libra Soul. В него вие си създавате свой собствен герой, който развивате от нулата. През неговите очи обикаляте света от вековете на “Соул Калибър”, мъчейки се да откриете причината да сте прокълнат с убийствена ярост. Срещайки различни герои в играта, Вие научавате, че в различни страни се случват зловещи обсебвания, като пътищата на персонажа Ви се кръстосват с тези на жадуващия отмъщение за минало престъпление срещу него пират Макси, на тайнствена организация, ръководена от мистериозния воин Гро, както и с Азуел – човек, който по всяка вероятност изглежда се занимава с магии. Тази част от играта е най-трудна и е много широко разгърнат епос, напомнящ донякъде ролево приключение.
Следващата опция е STORY: Soul Chronicle. Това е официалният сюжет на играта. В него проследявате историята на Килик – млад воин, обучен в изкуството на боя с тояга, който е бил спасен от приятелката си, когато манастирът му е бил нападнат от зла сила, освободена от другия край на света. Пътят на Килик е на изкупления и борба със себе си, единственият начин, по който може да удържи злото, пуснало филизи в душата му. За да е успешен, той трябва да стигне до първоизточника на обсебването, а именно замък в Германия, където живее прокълнатия рицар Сигфрид, превърнал се в Кошмара. Тази част от играта е изключително епична, като разгръща сюжет със страхотни персонажи, каквито са Килик, Макси (отново) и младата китайка Шанлиан. Последните битки с Кошмара и Пъкъла са действително опустошителни.
В Creation, която е третата опция в менюто, Вие може да създавате нови герои или да променяте костюмите и вида на вече създадени такива. Тук е гарантирано, че ще си прекарате времето добре, като аз лично засега съм ползвал тази част от играта, за да разкарам влудяващите ме очилца от лицето на Рафаел (любимият ми френски фехтувач от предните части), както и шлема от главата на Кошмара, тъй като така ми напомня повече на Дарт Вейдър от Епизод III на “Междузвездни войни”. Но редовните читатели на сайта си ме знаят – аз ги харесвам хубави и лоши 😀
Четвъртата опция в играта е основната. Става дума за Battle, където на свой ред имате три опции. Първата от тях е Arcade, която е класическата за игрите от този род – биете се с поредица от противници, докато не стигнете боса. За всяко ниво на трудност, което изберете, играта записва времето, за което ще я превъртите и Ви прави списък с най-добрите постижения. Във Versus, която е любимата ми опция, Вие избирате с кой, срещу кой и в какви костюми ще се биете. Тук може да изгубите страшно много време в забавление, тъй като героите на играта са много и разнообразни.
Завръщат се за нови приключения познатите и любими персонажи на рицаря Сигфрид и тъмното му аз Кошмара, фехтувача Рафаел, майстора на бойната тояга Килик, самурая Мицуруги и почти всеки, за който може да се сетите (героите от петата част, които са следващо поколение ги нямаше, може би могат да се отключат, но не знам за такова нещо). Има и нови образи, като споменатия вече мистериозен воин Гро, босовете Азуел и Инфърно (Пъкъла), както и Гералт от игрите за “Вещерът”, който е специалният гост в историята, както бяха Дарт Вейдър и Йода в четвъртата част и Ецио от Assassin’s Creed в петата. Персонажите имат различни бойни стилове, но е забавно да се играе с всички, а трудността е степенувана така, че да могат да се забавляват и по-опитните геймъри и хора, които не са виртуози с пръстите, както е случаят с мен. Освен това в третата под-опция Training имате възможност да прецизирате техниката си.
В опцията Network може да се свързвате с Интернет и да играете срещу противници от цял свят, в Museum разглеждате арта от играта, който сте отключил по време на битките, слушате музика, правите си портрет. Имате още библиотека и жокери за това как да станете по-добър. Options няма нужда много да я описвам, настройвате играта по Ваш вкус, а в Playstation Store пазарувате.
Като цяло Soul Calibur VI е разкошна игра и любимата ми измежду закупените това лято за новия ми Playstation IV. В нея се съчетават уникално добра графика, удобен геймплей, предразполагащ феновете, разнообразни варианти за превъртане. Като допълнителен плюс бих казал и това, че е направена много етично и няма нужда да се плаща или влиза онлайн, за да играеш с героите или да променяш вида им. Всичко това я прави по-силна от седмия Tekken или петия Street Fighter, които представих наскоро.
След всичко казано дотук мога само да заключа, че Soul Calibur VI заслужаваше наградата ни за Игра на годината – тя е страхотно фентъзи преживяване, което ще допадне на всички, обичащи красивите, но бойни приключения в жанра.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари