Sometimes the Magic Works

Майсторът на епичното фентъзи Тери Брукс споделя опита си като писател в тази чаровна книга, която може да помогне много на начинаещите или по-неопитни автори. Откровена, забавна и непринудена, тя дава наистина ценни уроци на всеки, който обмисля да се занимава с писане на художествена литература, като в същото време показва колко скромен и забавен човек е Брукс и как успехът му като бестселъров автор изобщо не го е променил към по-лошо.

За тези, които не познават Тери Брукс, той изгравя на небосклона в края на 70-те години с романа “Мечът на Шанара”, който предизвиква фурор в жанра и дава началото на поредица, която продължава и до днес. В тази книга Тери разказва защо е станал писател, как е написал книгата, колко е трябвало да работи по нея – и тук идва интересното – защо тя е успяла. Подобно на Реймънд Фийст, който преди години каза в интервю пред Цитаделата, че чувства успеха на “Сага за Войната на Разлома” като шестица от тотото, Брукс също отдава успеха на книгата си преди всичко на Късмета, а именно, че е попаднала у точния човек (редактора Лестър дел Рей) в правилния момент, когато е имало спор дали фентъзи жанрът може да бъде комерсиално успешен. Започвайки от това виждате, че Брукс не се големее с продажбите на книгата си, отчита критиките, че тя е твърде сходна с “Властелинът на пръстените”, но подчертава и разликата, като признава, че той не се интересува от културологични изследвания на своя свят като Толкин и затова няма песни и показалец в края на книгата си, а набляга на приключенията.

След това Брукс се спира на пропадналата втора книга от сагата си, “Песента на Лорелай”, която така и не вижда бял свят, но отказът от нея води до появата на най-популярната му творба, “Камъните на елфите”. Тук отново Брукс отдава дължимото на своя редактор дел Рей и настоятелно съветва писателите да не се страхуват да се откажат от цяла своя книга, ако са получили достоверно мнение, че тя не е достатъчно добра. В по-следващите глави Брукс спира вниманието си върху създаването на другите творби в кариерата си, “Магическо кралство за продан” и “Думата и Бездната”, като не се колебае да признае, че макар да са бестселъри и да имат своите читатели, те не са достигнали до мнозинството фенове на “Шанара”. Нито за миг авторът не обвинява хората затова – той предупреждава всеки, че никой не му е длъжен да го чете или да е съгласен с това, коя негова книга е важна. Нещо повече, Брукс предава болезнено откровени спомени от неуспешни премиери, като дава изключително ценни съвети за това как трябва един автор да се отнася с читателите – никога да не ги обвинява, винаги да им дава необходимото влияние. Никога не си позволявайте да давате автограф, без да погледнете човекът, закупил си бройка от книгата ви, предупреждава той.

Като автор на два романа по филмови сценарии, Брукс описва с много хумор как се е насадил на пачи яйца с “Хук” на Стивън Спилбърг и колко различен е споменът му от работата по “Епизод І – Невидима заплаха” на Джордж Лукас, като главата за срещата между двамата е може би най-интересната в книгата. Оказва се, че Лукас е бил добре запознат с творчеството на Брукс и го е избрал неслучайно, като е признал, че двамата в крайна сметка творят в един и същи жанр.

Що се отнася до самите съвети, те са много и аз няма как да ги изброя в едно ревю, но сред най-важните са внимателното планиране на една книга, когато става дума за по-дълго произведение, правила на писането, най-важното от които е да показваш, вместо да казваш, подбор на точните имена за героите, търсенето на вътрешна логика и достоверност на действието. Всичко това е подплатено с примери, като авторът споделя и лични тактики за търсене на вдъхновение.

В края на книгата Брукс казва, че човек не трябва да бъде писател, ако в живота му има нещо по-важно от писането или ако смята, че най-важното в него е да намери пари и слава. Но ако не може да се откаже, трябва да продължи напред. Което, съгласете се, е хубаво послание.