Богатата ми душевност отново предприема неочакван завой в тематиката на сайта и след материалите за “Хари Потър” и “Цар Лъв” от вчера продължаваме годината с преглед на най-интересното от класическата поредица на ужаса Silent Night, Deadly Night. Тя е идеална за онези от Вас, които искат да гледат нещо подобно на “Терифайър 3” и според мен е вдъхновила поне частично филма на Деймиън Лиони. Тя е най-емблематичният представител на жанра “коледен хорър”, в който кървищата се леят по празниците.
Първият филм от поредицата, появил се по кината през 1984 година, запознава зрителя с Били, много красиво, но за жалост умопобъркано момче, отраснало в сиропиталище. Когато бил малък, родителите му били убити от престъпник, маскиран като дядо Коледа и това оставило трайни увреждания у младежа, които се усложнили заради строгото обучение на Майката Изповедник, гледаща децата без родители. След години момъкът се хваща на работа в местно магазинче, но когато го карат да се облече като добрия старец, изперкулясва и започва да трепе наред, който свари.
От днешна гледна точка убийствата във филма изглеждат като слаба ракия, но за времето си трябва да са били доста покъртителни, още повече, че в ония времена хората са били и далеч по-вярващи, та сигурно концепцията някой да превърне тихата и свята нощ в смъртоносна трябва да им се е видяла кощунствена. Основната сила на филма идва от присъствието на актьора Робърт Брайън Уилямс, който наистина е (бил) голям красавец и създава с външността си дисонанс, отекващ рязко и брутално с все по-извратените му убийства. Също притеснително е, че той очевидно няма вина за деянията си, тъй като е видимо в състояние на психоза, но за жалост не достига до виновницата за това и филмът завършва с разочарование за феновете, които си е спечелил, може би единствената сериозна слабост на лентата, предвид това, че тя няма претенции за нещо повече от забавен слашър.
За късмет Били има брат, който не е толкова хубав, но за сметка това е още по-откачен. Втората част от поредицата, излязла през 1987 година, ни запознава с неговия сложен и комплексен характер, разследван от психиатър, опитващ се да му помогне. Рики обаче не желае да му се помогне, а успява да се измъкне от лекаря и лудницата, за да довърши това, което брат му е започнал.
Този филм е доста икономично направен, като в първата си третина преразказва с кадри първата част, а после се връща към спомените на Рики, преди да стигне кулминацията си. Не е особено страшен, нито толкова кървав, но е забавно, когато малкия брат почва сватбарски да стреля когото свари, а и е голям кеф, когато накрая докопва гадната Майка изповедник. Намеква се, че Рики оцелява, но реших, че не съм заинтересуван от съдбата му в трети, четвърти и пети филм, тъй като съм фен на Били и директно прескочих на римейка от 2012 година.
Честно казано, не схванах сюжета на тази продукция, просто защото не съм убеден, че има такъв. В малък град по Коледа идва убиец, маскиран като Санта Клаус и започва да убива хората наред по мъчителни начини. Една полицайка опитва да го хване, като арестува всеки с костюма на добрия старец, без истинския злодей. На никой обаче няма да му пука от това, тъй като макар убийствата да не са заснети с наслаждението на Деймиън Лиони в “Терифайър 3”, като идея и гадост не отстъпват на изстъпленията на Арт, някои дори ми се сториха и дори по-гадни. Не е съвсем ясно защо този филм е римейк на стария, при положение, че няма нищо общо до последните минути, когато се цитира един-единствен елемент от сюжета на оригинала. В интерес на истина далеч не е толкова добър, но пък е по-гнусен, така че зависи от предпочитанията Ви. За десерт все пак ще пусна трейлъра на първата част от 1984 година, пък Вие гледайте който Ви е кеф!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари