Satan’s Slaves е индонезийски хорър от 2017-та година, римейк на по-стар филм, който режисьорът Джоко Анвар гледал тайно като малък и се уплашил толкова, че не намерил мира, докато не успял да го разкаже наново. Резултатът е въздействащ свръхестествен ужас, макар и не толкова впечатляващ, като направения по-късно Impetigore.
През 80-те години на миналия век популярна певица умира в деня си, парализирана от странна болест, а музикалното студио, за което е работила, се стиска да отчита пари на семейството й. Така хората нямат възможност да осигурят адекватно лечение на жената и са принудени да я гледат вкъщи. Семейството е още от баща, баба и четири деца, най-голямото от което е млада жена с трима братя – тийнейджър и двама по-малки малчугани. Обслужването на болната майка изпива силите им, но дори когато тя умира, покоят не идва. Бащата е принуден да замине в града, за да търси в града пари, с които да погаси дългове към банка, искаща да вземе къщата на семейството му. В това време децата започват да бъдат измъчвани от странни кошмари, които прерастват във видения и необясними събития, правещи да изглежда, че умрялата певица не е намерила покой и се вдига от гроба, за да прибере рожбите си със себе си. Когато синът на местния ходжа признава през дъщерята на покойницата, че също е видял нещо с нейния лик в дома им, девойката решава да проучи какво точно опитва да обсеби семейството й, но истината, която научава надхвърля и най-страшните й предположения…
Джоко Анвар е режисьор, който на базата само на два гледани от мен филма мога да нарека майстор на ужасите, ерудиран в историята на жанра и овладял до съвършенство похватите им, за да постигне своята цел, а именно да разкаже завладяваща история, която да държи зрителя на тръни. Satan’s Slaves разполага с богата палитра от герои, като сценарият успява сносно да развие всеки един, придавайки му някакъв характер, а после и да разкрие трагедията, скрита зад самото им съществувание. Както е запазена марка за индонезийския хорър, злото не случва просто така от само себе си, а е провокирано от тежки извършени грехове, при това направени с по човешки разбираеми мотиви. Декорът на старата къща умело ни препраща в Индонезия от 80-те години, бедна страна от третия свят, в която токът спира, домовете на хората се издигат досами гробищата, а живите продават вещите си, за да успеят да вкусят малко от радостта на света. Правдива и жестока картина, поднесена обаче ненатрапчиво, така че да не измества от фокус паранормалния кошмар, изсънуван от детския спомен на режисьора. Резултатът е плашещо добър и не отстъпва на познати и актуални хитове като трилогията “Заклинанието”, макар истинското вдъхновение да е от по-стари класики, които няма да спомена, за да не разкрия повече от сюжета, колкото бих искал. Артистите се справят чудесно, като красавицата Тара Басро и тук е в главна роля, както в Impetigore. Противно на това, което човек очаква от индонезийските ужаси кръвта е малко, а страхът е колкото за тялото, толкова и за душата, с опасението, че тази битка е изгубена отдавна.
Satan’s Slaves завършва с вратичка, открехната за продължение, което се надявам също да успея да представя в ревю. Първият филм е много добро постижение в областта на свръхестествения хорър и доказателство за таланта на режисьора си – Джоко Анвар!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари