След кратка пауза се върнах към “Рицарите на Зодиака” с пълнометражния филм, слагащ край на оригиналната поредица – излезлият през 2004-та година Saint Seiya: The Heaven Chapter – Overture. Колебаех се дали да го гледам, но сега съм доволен, че го направих, тъй като мисля, че става дума за шедьовър, макар и съзнателно направен така, че да не бъде разбран от много широка публика.
Сея и Рицарите на зодиака са жестоко наказани заради това, че са дръзнали да се изправят срещу боговете. Той е поразен да съществува във вегетативно състояние на инвалиден стол след битката си с Хадес, а останалите са обречени да страдат за вечни времена. Но и това не е достатъчно за безсмъртните. Артемида идва при сестра си Атина с вестта, че е взето решение човечеството да бъде изтребено. За да измоли милост, Саори, както е земното име на преродената Атина, е склонна да даде живота си, но иска Сея и приятелите му да живеят. Ала веднъж върнал се в съзнание, Рицарят Пегас ще опита отново да спаси своята дама, независимо от това, че планетата Земя вече е преотстъпена на безмилостната Артемида…
Saint Seiya: The Heaven Chapter – Overture е рядко красив филм, който общува със зрителя повече с анимацията си, отколкото със сценария. Неописуеми пейзажи, напомнящи филмите на Кубрик се явяват на екрана, а битките, провеждащи се на тях сякаш са повече техен фон, отколкото обратно. Подборът на цветовете е изумителен за създаването на меланхолично, да не кажа депресивно настроение, чудесна е работата и със звука, като плясъка на плитката вода напомня измислената години по-късно градска легенда за безкрайните коридори на тъй наречените Poolrooms, но с далеч повече елегантност и една интерпретация на старогръцката митология от гледната точка на една напълно различна културна традиция, каквато е японската. Музиката е въздействаща, напомняща в най-силните си мигове мелодиите на Мориконе от спагети уестърните, а цялостното впечатление е на история, която е може би неразбираема, но печелеща с красотата и естетиката си. В същината си това е филм за бунта на човека, представен от Сея, новия герой Икар и донякъде изненадващо Саори, срещу безмислените стихии, персонифицирани в сценария като боговете на Олимп, които се стремят да унищожат съществуванието му. И както в истинския живот, финалът е отворен и без отговор на въпроса дали съпротивата срещу тях е възможна.
Saint Seiya: The Heaven Chapter – Overture е произведение, което достойно може да се нареди до най-добрите филми за “Евангелион” и “Девилмен” в списъка на най-уникалните анимета, които съм гледал. Произведение на изкуството.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари