Продължаваме прегледа на филмите от поредицата “Рицарите на Зодиака” или Saint Seiya, като стигаме и до вторият от тях, а именно “Ожесточената битка на боговете”, излязъл в Япония през 1988-ма година. Подобно и на “Злата богиня Ерида”, той също е на страхотно ниво.
Хиюга, един от Рицарите на Зодиака, е изчезнал, а дирите му се губят близо до Асгард, обиталището на северните богове. Саори Кидо, преродената Атина, заедно с останалите си верни бойци, отива дотам, за да издири изгубения воин, но е посрещната от интригите на Локи. Фрей предупреждава новото въплъщение на Один, господаря Дорбал, че Локи планира да убие Атина и така да започне Рагнарок, битката на боговете, която ще е срещу Светилището на Атина и Рицарите на Зодиака. Дали обаче това предупреждение няма да дойде твърде късно?
Отново, докато гледах “Ожесточената битка на боговете” първото нещо, което ми направи впечатление е високото ниво на анимацията – изключително красива, с перфектен избор на цветовете, предаващ угнетителната и потискаща атмосфера на северните митове за предателства. Погледът на сценаристите към пантеона на скандинавците е на доста свободен прочит, но успява да хване духа им, както и най-важното, а именно, че тези божества са лукави и склонни към предателства. Самият екшън отново е на страхотно ниво, като разликата е, че макар Сея отново да е с ключова роля, този път всеки от Рицарите изиграва важна роля за крайния успех и получи своите минути слава.
Като цяло мога да кажа, че засега “Рицарите на Зодиака” ми харесва повече от Dragon Ball, героите са ми по-величави и харизматични, а историите са разказани с патос, който предпочитам пред хумора в епичните сказания. Ще продължа и нататък, като се надявам да намеря и останалите филми от серията!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари