Продължавам прегледа на филми от поредицата “Рицарите на Зодиака”, която ми се утвърждава като доста неравна – новият игрален филм с Макеню ми хареса, компютърната анимация от 2014-та не, първите два късометражни филма да, този, който ревюирам днес и е пълнометражен, от 75 минути – не. Все едно скубя листата на маргаритка.
Както може да се досетите от първите редове, това ревю няма да е в типичния ми ураджийски стил, поради което ще спестя интрото за това кои са Рицарите на зодиака и как пазят преродената богиня Атина. Написах го вече няколко пъти и ми писна. Тук, както в предните части се появява нов злодей, а именно Феб Аполон, бога на слънцето, който някога искал да управлява целия свят, а сега се връща да унищожи планетата. Той сякаш омайва Атина и Рицарите й, начело със Сея, трябва да я спасят, като на пътя й обаче са могъщите слуги на Феб. Целият сюжет е паралелен на някаква арка от оригиналния сериал, която съм пропуснал. Вината затова си е моя, не упреквам сценаристите, че не хванах част от емоционалните моменти с образи, които не познавам.
И въпреки това мога да се заям за времетраенето. По принцип 75 минути не са много дори за нервозно кюфте като мене, но при добро желание и те могат да се разтегнат, особено когато сценарият явно пак е бил за 45, както в случая със “Злата богиня Ерида” и “Ожесточената битка на боговете”. Битките са бавни и протяжни, всеки път протичащи по един и същи начин – лошите взимат надмощие, но добрите откриват рицарски дух и наваксват, а накрая Сея отключва вътрешната сила на Стрелеца и отнася финалния бос на историята. По принцип тези театрални номера ми влизат, но когато филмът не ти харесва, внезапно осъзнаваш колко нелепо е всичко това и раздразнението ти се покачва.
За да довърша прегледа си на поредицата извън оригиналното аниме от 100+ епизода (казвал съм и преди, че подобни обеми не ми влияят добре на храносмилането) трябва да изгледам още два филма. Единият е от 45 минути, което е добре, но другият е 85 и отсега се подготвям психически затова. Дано да не е като “Алената младеж” (какво гадно име, наистина, звучат като комсомолци), тъй като тук останах недоволен.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари