Rebirth: Home, Sweet Home е най-новият филм с участието на актьора Уилям Моузли (Питър от “Хрониките на Нарния”) и понеже е комбинация между фентъзи и хорър, нямаше как да го пропусна. Продукцията е адаптация по тайландска хорър видеоигра и е независима от големите холивудски студия, което ми вдъхна допълнителен оптимизъм. Резултатът е динамична лента с прилични ефекти, но за съжаление леко неравна драматургично и с кофти направен финал.
Джейк е успешен полицай, отишъл с жена си и дъщеря си при семейството им в Банкок, столицата на Тайланд. За съжаление не им е съдено да прекарат много време заедно – Джейк през цялото време говори с колегите от работата по телефона, а когато най-сетне успява да обърне внимание на дъщеря си, в мола, където ядат шоколадов сладолед, нахлува масов убиец. Това е Мек, служител на злия некромант Вишиен, който започва да стреля по хората наред и така принуждава Джейк да открие огън по него. Така обаче полицаят без да ще отключва ритуал, след който целия град ще бъде атакуван от демони…
Филмът е нелишен от достойнства, макар феновете на играта да не го харесват заради разликите в сюжета (нещо подобно по мои впечатления се случва и с анимето по Devil May Cry). Темпото е бързо и динамично, специалните ефекти достатъчно сръчно направени, че чудовищата да са запомнящи, актьорският състав добре подбран. Уилям Моузли с лекота се вписва в амплоато на екшън герой, като образът му донякъде напомня на Майкъл Шмид, изигран от Джош Хъчерсън в “Нощна смяна във “Фреди”. Добро впечатление прави и Микеле Мороне в ролята на злия Мек, а битките с тях, особено към края на филма, са напрегнати и много хитро измислени.
Наред с това, Rebirth: Home, Sweet Home страда и от някои недостатъци, които няма да му позволят да стане обичан като Five Nights at Freddy’s. Макар да е изпълнен със събития, по средата на филма те се случват просто за да ги има и не следват ясно изчистена структура на историята, особено в частта със съпругата и дъщерята. Чудовищата са добре направени технически, но нито в реалния си вид на демони, нито като обсебени предлагат нещо оригинално. Сюжетът с белия мъж, който е затрупан от работа и открива истината в Далечния изток също е доста клиширана. Аз лично си я обичам, но други фенове могат да се подразнят. И накрая, финалът не ми хареса, не искам да разкривам нищо, но ми дойде по-гаден, отколкото трябваше да е и затвори доста брутално вратата за продължение.
Като цяло обаче Rebirth: Home, Sweet Home е неангажиращ микс между фентъзи, хорър и екшън в екзотична дестинация и е идеален за убиване на времето през почивните дни.
Ревю на д-р Александър Драганов
И едно предупреждение – преди този филм пробвахме и “Баладата за Дейви Крокет” със същия актьор в главната роля и не останахме доволни, разфокусиран сценарий, който пречи филмът да се гледа с удоволствие.