С ход, който за мнозина изглежда закъснял поне с осем години, „ЛукасФилм“ обявиха смяна на караула. Дългогодишният президент на компанията Катлийн Кенеди напусна поста си, като на върха я наследиха Дейв Филони и нейното протеже Линуен Бренан.
Лидерството на Кенеди трудно може да бъде определено по друг начин освен като разединяващо. Под нейно ръководство „Междузвездни войни“ пое курс към все по-отчетлива идеологизация – първоначално умерена с „Епизод VII: Силата се пробужда“, а впоследствие радикализирана в „Епизод VIII: Последните джедаи“. Реакцията на феновете беше толкова поляризирана, че „Епизод IX: Възходът на Скайуокър“ се опита да отмени значителна част от решенията, взети в предходния филм.
Паралелно с това за сериала „Мандалорецът“ бе привлечен Джон Фавро – ход, който мнозина възприеха като опит за връщане към по-традиционен разказ и по-широко фенско одобрение.
Управлението на Кенеди включваше и противоречиви проекти като сериала „Уилоу“, както и скъпия и комерсиално неуспешен „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“. Дори в последните си публични изяви тя не пропусна да влезе в конфликт с феновете, обвинявайки ги за паузата в големите кино продукции – позиция, която допълнително задълбочи разделението.
Репутацията на Катлийн Кенеди предшества управлението ѝ в „ЛукасФилм“. Тя изведе старата Разширена вселена към спорната развръзка Legacy of the Force, а още през 90-те години придоби печална слава с опита си да адаптира „Хрониките на Нарния“ като история с американски герои и съвременна култура.
Това обаче не означава, че нейните наследници вдъхват по-голямо доверие. Линуен Бренан е известна с твърдия си идеологически подход, който често поставя акцент върху представителността за сметка на наратива, а Дейв Филони – макар и безспорно свързан с духа на сагата – неведнъж е показвал готовност за компромиси, за да се впише в корпоративната рамка на „Дисни“.
Истината е, че „Междузвездни войни“ отчаяно се нуждае от рестарт. Малко примери го показват по-ясно от неуспеха на сериала The Acolyte – продукция с бюджет от около 200 милиона долара, която според наличните зрителски данни беше гледана основно от хора, желаещи да я критикуват. Това е ясен сигнал, че нещо в комуникацията между създателите и публиката е дълбоко счупено.
Прекомерното морализаторство и директното внасяне на актуални социални дебати в една митологична космическа сага се оказаха контрапродуктивни. Постоянният фокус върху идеологически послания, съчетан с липсата на положителни мъжки архетипи – традиционно ключови за „Междузвездни войни“ – отчужди значителна част от публиката, особено младите момчета, за които сагата винаги е била вход към фантастичното.
В този смисъл Кенеди е права в едно: нещата не могат да останат завинаги същите и механичното копиране на стари сюжети няма да възроди магията на Джордж Лукас. По ирония на съдбата грешката ѝ вероятно не беше в желанието за промяна, а в избраната посока.
„Междузвездни войни“ дебютира през 1977 година – преди близо половин век. Оттогава насам човешкото разбиране за космоса се промени радикално. Направени бяха изключителни открития в астрономията и теоретичната физика, а учени като Стивън Хокинг и Ричард Файнман промениха самото ни възприятие за реалността.
Дълго време сагата беше възприемана като фентъзи в космоса, но именно по-смелото включване на научнофантастични елементи би могло да ѝ вдъхне нов живот. Разкритията за елементарните частици, квантовите полета и структурата на пространството-време могат да предложат по-дълбоко и по-интригуващо тълкуване на митологията на Силата.
Влиянието на гравитацията върху времето – особено около черни дупки – отваря възможности за сюжети, които на пръв поглед изглеждат невъзможни. В космоса времето не тече еднакво навсякъде, което е научно доказан факт и може да бъде използван за художествени цели – например срещи с древни сити или джедаи, които заради релативистични ефекти са „прескочили“ епохи.
Разнообразието от луни, звезди и газови гиганти може да разчупи визуалната умора от безкрайните вариации на Татуин и Ендор. Съвременната компютърна анимация позволява създаването на наистина смайващи светове, които отново да върнат усещането за мащаб и чудо. А теоретичните концепции за космически създания, чието съществуване се простира отвъд линейното време, биха могли да изведат конфликта на напълно ново, митологично ниво.
Рецептата за възстановяване на сагата вероятно се крие в комбинация от завръщане към класическите митологични архетипи – Пътя на героя, извървян от Люк и Анакин – и смели, оригинални идеи, вдъхновени от съвременната наука. Рей може да заеме ролята на ментор, а не непременно на централен герой, без това да означава загуба на новата фенска база.
Досега единственият голям филм, който успешно използва най-новите научни открития, е Interstellar на Кристофър Нолан – и резултатът беше шедьовър. Ако новото ръководство на „ЛукасФилм“ прояви смелост, „Междузвездни войни“ отново може да се изкачи там, където му е мястото – на върха на съвременната поп култура.
Статия на д-р Александър Драганов
Последни коментари