Неделя вечер гледах игралния филм Q – Крилатото влечуго, заснет през далечната 1982-ра година. По принцип обичам филмите от онова време и рекох да му дам шанс, но след това дълго време събирах сили – морални и физически – за да му направя ревю. Оказа се, че сравнително добрите оценки на филма в Интернет са ме подвели и той всъщност е изумително тъп.
В Манхатън се е появил нов хищник – огромен крилат дракон, който напада жертвите си и ги поглъща. Още тук изпитах лоши предчувствия, тъй като ми напомни за “Атаката на гигантския нокът”, друг изключително глупав филм за летящо чудовище. За зла беда, вместо да послушам инстинкта си, продължих да гледам, донякъде заради присъствието на Дейвид Карадайн, уважаван от мен актьор, който играеше ролята на ченге по следите на случая. Неговият герой откри, че драконът е ацтекския бог Кецтакоатъл, но независимо от това е женски и снася яйца. За да го спре, той трябва да открие къде е гнездото му, но единственият, който знае това е дребен мошеник, а той скъпо ще продаде информацията си…
Филмът е тотална щета. Както казва моят приятел Васил Мирчев, пускаш си го и получаваш фронтална лоботомия. Действието се точи бавно, мудно и протяжно, основният сюжет е за неудачника бандит, намерил се с ценна информация, а всичко това се накъсва отвреме навреме от ефекти с нападащ дракон, които биха били страхотни, ако филмът бе излязъл през 50-те.
Не мога да си обясня защо такива филми се измислят, кой ги спонсорира и какъв е смисълът в крайна сметка да се реализират, при положение, че най-често завършват на загуба в бокс офиса. Пари ли се перат или просто някой троли, не мога да кажа. Но си спестете с този филм. Казвам го с ясното съзнание, че след това ревю ще се юрнете да го гледате.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари