Ако трябва да посоча откритието си като фен за отминаващата си 2021-ва година, това ще са безспорно спортните анимета. Истории като Free!, Sk8 the Infinity, Bakuten и Taiso Samurai ме трогнаха и запознаха с много нови любими герои. Сега към техните заглавия мога да добавя и това на Prince of Stride: Alternative, красива и завладяваща история за група бегачи, практикуващи опасен и предизвикателен спорт.
Гимназията “Хонан” до не толкова отдавна е имала най-добрия отбор в Страйд – изключително трудна дисциплина, съчетаваща паркура с щафетното бягане. Когато обаче амбициозният Такеру Фудживара пристига там, екипът вече се е разпаднал и се намира в забутан килер заедно с клуба по бордовата игра шоги. Такеру не може да остави нещата така и добутва в екипа безотговорния и игрив Рику Ягами, както и симпатичната Нана Сакурай, която бива взета като координатор. Заедно с вече участващите Хийт, майстора на шоги Кадоваки и мотоциклетиста Куга, който някак трябва да се върне в отбора, тримата трябва да създадат боеспособен тим, способен да срещне най-голямото предизвикателство в спорта – турнира Край на Лятото! Фудживара е убеден, че Рику има таланта да ги изведе до победата. Но младият Ягами носи травмата от това, че големият му брат е гений в Страйда. Дали, когато се срещне с него, няма да се срине отново?
Преди да пристъпя към оценката трябва да имате предвид, че съм пристрастен. Такива истории винаги ми влизат много силно, има нещо в темата за израстването и възхищението от силата на младостта и приятелството, характерни за анимета от този тип, което ме омагьосва. Така стана и този път, харесах всички герои, но специално към Рику се почувствах изключително съпричастен, вълнувах се с него, усещах радостта от успехите му, притеснявах се заради страховете от провала му, ликувах с него в решителните състезания. Тук е мястото и да кажа, че дисциплината е измислена супер яка и предадена по великолепен начин. Музиката е чудесна, особено темата You Gotta Show Me запазена за най-важните моменти, щипките хумор са поръсени където трябва, напрежението също е подбрано къде точно да се нагнети и къде да отстъпи на по-хубави чувства. Може би само във финала усетил леко дефектче в начина, аз самият съм ползвал такъв похват като автор, но за този тип история ми дойде малко открадващ от емоцията. Но това е изключително лека забележка за едно като цяло прекрасно аниме, вълшебна история за краят на лятото на младостта… който никога не идва, ако си с истински приятели.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари