Prince of Persia

Prince of Persia

 

Author: Darth Allanon
Date: 21.03.2007

prince cool.jpg

Prince of Persia: The Sands of Time
”Принца на Персия” е играта, която може би промени гейминга изцяло. Придаде му едно ново измерение на движение и ефимерна приказност. Еволюира от остарелите елементи, повтаряни хиледократно в множество игри и изпозлва наученото досега през призмата на оригиналността.
Принца е разработка на Юбисофт Монтреал- фирма, която се заема да прероди една много стара двуизмерна игра, най-често играна на старите конзоли Сега и Нинтендо, за първи път пусната през 1989 година и озаглавена Принца на Персия.
Но, колкото и невероятно да звучи прекрасната идея и завършеният проект озаглавен „Принца на Персия: Пясъците на Времето” не придобиват желаният успех, когато играта бива пусната на пазара през 6 ноември 2003.
Успехат й се дължи на много работа и усилено разпространение на положителни ревюта и реклами из интернет пространството. Скоро светът на геймънга разбира за новото „чудо” и играта се превръща в абсолютен хит.
Хит не само заради прекрасната си атмосфера, която отвлича играча от истинския свят, а и заради разнообразието от загадки, мистерии и перфектно заплетена история, която е пресъздадена по учудващо сполучлив начин, а иначе просната на лист би била логична и елементарна. Друго, което прави играта толкова великолепна е, че без да желаеш или не Принца става любимец и рано или късно играча се привързва към него като към реална личност.
За това спомагат хитро въведените реплики и историята, която се реди от принца дума по дума, докато подскача по от и на стени, пилони, ръбове и различни джаджи.
Когато той падне в някоя пропаст и умре набучен на шипове или просто изгубен в мрака със съвсем спокоен глас възразява: „Не, не, не се случи така!”

Цялата история се завързва около победата на бащата на Принца от Персия, крал Шараман над индийският Махараджа и най-ценната им придобивка: гигантски пясъчен часовник, съдържащ пясъците на времето.
Но се появява и злодеят, който през цялото време работи в сенките и е подлъгал индийският Махараджа да попадне под атаката на Вавилонските армии-Везира.
Везира подлъгва по подобен начин Принца да отключи пясъците чрез Кинжалът на времето, който по-късно му дава някои своеволия във времето, като например да го връща назад и да се съживява.
След като пясъците плъзват из замъка, всички стражници и слуги, включително и Шараман се превръщат в адски изчадия на пясъците на времето.
От тук нататък принца е длъжен да върне всичкият пясък във Пясъчният часовник за да спаси положението.
Приключенията са му невероятни, често преплетени и пълни със логически задачи, коита са много леки и приятни, разбуждат мозъка след тоновете клане и отскачене, които разбира се са последвани от голямо напрежение.
Но въпреки всичките усилия на Принца, нещата едва сега започват и изпитания далеч не са свършили.

Prince of Persia: Warrior Within
След нашумялата първа част, феновете на принца са жадни за още и още. Всичко, което им е било предоставено далеч не е било достатъчно и Юбисофт са доволни така за изключително кратко време през 2 декември 2004 (година и месец по-късно!) излиза втората част на Принца на Персия, а именно:
Prince of Persia: Warrior Within (не си позволявам свободен превод тъй като се получава сконфузно и неприятно, често пъти дразнещо.)
Този път принца (който все още не се е сдобил с име) има уменията да се бие с две оръжия. Атмосферата е изключително мрачна (може би и заради това е любимата ми част), а хореографията на битките е несъмнено най-добра. Ударите и комбинациите навярно са стотици. Според изчисленията на Юбисофт и клиповете им играчът може сам да създаде свой стил на битки и атаки и може да избира между шест различни вида на движения. Всичко това са допълнителни материали в самата игра.
Принца също така има и магически атаки, които се дължат на медальон, съдържащ част от пясъците на времето. В арсенала му се намират и комбота като например:
Да забързва ударите си до такава степен че на играча се пада само целта да цъка мишката, а принца удря няколко десетки пъти в секундата и в края на битката (която често наистина продължава секунди) на земята има само разполовени и обезглавени трупове (разбира се кръв липсва, те са същества от пясъка на времето )
Цялата история пак се дължи на предишното отваряне на Пясъците на времето, които са задвижили матрица по-голяма от цялата вселена.
Седем години по-късно тъмно същество, наречено Дахака се появява и иска да унищожи принца, защото той е избегнал съдбата си, а това пречи на потока на времето.
Единственият шанс на Принца е да достигне Острова на Времето, където само императрицата на времето може да го измъкне.
Но историята е изключително заплетена и за принца нещата се усложняват по изключителен начин правейки мисията му възможно най-трудна от всякога.
Той трябва да унищожи императрицата, за да убие и Дахака, но за да стори това трябва да мине през безбройни зали километрични тунели с остри като бръсначи капани и същества изтъкани от мрак. Но това като, че ли не е достатъчно и той е принуден да извърши всичко това докато бяга през две времеви зони!
Едната е в миналото където острова и крепостта са чисти и неопетнени от злата съдба, която ги е сполетяла, а другата е настоящето, където Дахака дебне жертва си.
Самият демон на времето те настига през определени периоди от играта винаги предшествани с кратки филмчета.
Когато Дахака тича след Принца играча трябва да е изключително съсредоточен и внимителен един грешен отскок и пипалата на черното същество се сплитат около нещастната си жертва.
За фон на целият ужас и адреналин при стъпките на Дахака, не без известната група „Godsmack” извива жицата на китарите си редейки редовете на песента „I stand Alone” , която е със изключително важен контекст за играта.
Дори този път принца успява да излъже времето и да оцелее. Успява дори да спаси и Императрицата на времето, но когато се завръща в родния си Вавилон открива безумна гледка.

Prince of Persia: The Two Thrones
Скоро на Юбисофт се налага да започнат и трета част за да завършат трилогията си и за да не оставят неудовлетворени феновете на Принца. Този път създателите впрягат цялото си въображение и изобретателност, за да създадат история и свят от елементи, който колкото и еднакъв да е с останалите части като идея, толкова по-интересен да бъде за да не омръзва играта. И бих казал, че са се справили перфектно!!!
Играта е пусната на пазара през 30 ноември 2005 година (този път по-малко от година!).
Успехът й е несъмнен купува се като топъл хляв и е разработена за Playstation 2 , Xbox и GameCube.
Историята се оказва по заплетена от всякога. Принца се завръща в родният си Вавилон, заедно с Кайлиина-императрицата на времето, ала вместо да намери спокойниия си дом обгърнат от приветливост и щастие, той вижда горящите градски стени и разкривените същества от пясък убиващи защитниците по бойниците.
Така принцът(все още без име) е принуден да спаси съгражданите си, да победи цяла армия от пясъчните същества, да се справи със разкривени безумни демони и накрая да победи полу-бог, който всъщност е добре познат противник от миналото.
Кайлиина умира още в началото на историята, пръскайки се в пясъчна буря, която обладава не друг, а везира. Така се оказва, че в първата част на играта, той не е бил побеждаван и Принца е объркал времето във втората. По този начин той е оцелял и на всичкото отгоре се е добрал до Кинжала на Времето. Оръжието, което убива Кайлиина, като я изсмуква във облак от пясък. Везира асимилира пясъка, превръщайки се в полу-бог, а друга част от пясъка засяга принца през рана от забила се в ръката му верига.
Така Принца на Персия е изправен пред най-големият си враг, враг, който в някои случаи е по-ценнен от приятел. Неговата тъмна половина се пробужда инфектирана от пясъците, там където някога е можел да бъде зъл и всевластен, това е новата му страна, която накрая придобива физическа форма и често пречи в най-тежките моменти…или помага.
Юбисофт са направили наистина нещо невероятно със трилогията на Принца, като се има предвид че са почнали от една малка игра създадена за 8 и 16 битова конзола.
Компанията създава една история, която завладява по магичен начин и човек никога не иска да напусне приключенията на принца, затова, когато превъртането и на последната част се сбъдне, макар да сме го желали истински, някъде дълбоко в себе си никога не сме искали магичното приключение да свърши.
Една носталгия се промъква в нас, защото принца се е превърнал в нещо повече от компютърна програма или игрален шаблон, той е станал един истински образ, който се харесва толкова, колкото се харесват и героите в най-известните фентъзита по пазара.
Тази тъга разбира се не бе толерирана дълго от Юбисофт, защото ето че вече е дадено обещание. За четвърта част наречена: Prince of Persia: Rival Sword. Доколкото съм проучил ще е главно за мултиплейър, със десетки персонажи като възможност за игра, естествено запазени комбота и вкарани някои, нови, но не и сингъл плейър. Надявам се и това скоро да стане факт. Официалната да та за излизане за PC е 30 март 2007. Доста скоро както виждате!
До тогава оставаме със пълната трилогия, прекрасните загадки вълшебната история и всепоглъщащият екшън, който човек може да преиграва отново и отново и отново….

Оставете отговор