Halloween vs Highlander

31 октомври 1998 година
Дъждът барабанеше по стъклото на стария “Понтиак”, който Лори Строд караше. Светлините от фаровете напразно се мъчеха да пробият мъглата, която бе паднала заедно с дъжда над пътя, водещ към Хедънфилд.
Хедънфилд – града, в който Лори не искаше да се върне. Градът, в който на Хелоуин Злото бе оживяло под формата на лудия и брат Майкъл Майерс, който бе избил всичко, на което тя държеше – приятели, семейство. Докато самият той не умираше, неуловим нито за куршуми, нито за ток, нито дори на огън...

Валеше дъжд – тежък, проливен и постоянен порой, който беше типичен за тропичния климат в тази част на Иридония – там където огромни джунгли покриваха повърхността на планетата. Водата беше превърнала рохкавата пръст в лепкава кал, която препъваше и бавеше момчето, а лианите го шибаха през лицето.
Момчето бе малко забракче, хубаво дете с шоколадова кожа и още меки рогца, които се подаваха от измокрената му коса...

: Този разказ е вдъхновен от засечен от мен комикс – “Star Wars Tales#9 – Ressurrection”. Аз обаче не съм чел комикса преди да напиша разказа, така, че това не е негово пряко описание.
Червените искри, течащи по дългите, разкривени като пръсти на старец тръби, опасали като метален бръшлян стените на мрачната зала, бяха единственото осветление в нея. В нейните надвиснали като демони сенки се спотайваха дузина тъмни фигури, които мърмореха неразбираеми слова и от пръстите им току изкачаше някоя малка мълния...

БИТКАТА НА ПРОКЪЛНАТИТЕ

Калтазар приглади брадата си за пореден път и отново провери символите, които беше начертал на земята. Той излая няколко заповеди на войниците около себе си, които застанаха в широк полукръг около него, извадили бластерите си. повечето бяха млади и изплашени, но въпреки това бяха твърди решени да помогнат на картацианския маг да изпълни каквото е замислил.
Картациан бе малка, спокойна пл...

Хогуортс, средновековието
Професор Долкър пишеше поредния си труд за това как се побеждават дракони в пещерите им. Перото на преподавателя по Защита Срещу Черни Изкуства скърцаше по пергамента, като звука се примесваше с трещящите навън гръмотевици и плющащия дъжд.
Професор Флавиус Долкър беше един от най-изтъкнатите магьосници по онова време...