Ouija: Смъртоносна азбука

ouija

През годините съм установил, че вкусът ми е различен от този на критиците и масовата публика. Има книги и филми, по които всички се прехласват, но аз не мога да понасям, както и обратното – такива, които са оплювани, но аз си обичам. За жалост обаче филмът Ouija от 2014-та година, преведен като “Смъртоносна азбука” е от тези произведения, за които не мога да не се съглася с професионалната критика и оценките на зрителите – макар и много касов, с приходи от над 100 милиона долара при бюджет от четири, той е зашеметяващо глупав.

“Смъртоносна азбука” ни запознава с историята на три сестрици, всяка от които се състезава с останалите две по тъпота и простотия. В началото на филма виждаме как две от тях викат духове на спиритическа дъска като малки, сцена, вкарана от сценариста с елегантността на слон в стъкларски магазин, за да ни се обясни, че човек не бива да играе тази игра в гробище или сам. Години по-късно най-голямата от сестрите явно е забравила предупреждението и си е цъкала на уиджа самичка, което по необясним начин я кара да се обеси с нещо като коледна украса, което е още по-странно, тъй като не останах с впечатление действието да се развива по празниците. Тъй или иначе средната сестра страда по кака си, а най-малката иска да забрави станалото, като хойка. Така биваме въведени в два от клишираните типажи за хорър филм, след което се появяват и останалите – спортягата, който е гадже със средната сестра, емото, което си е падало по голямата и оправната сервитьорка. Всички те биват въвлечени в манията на средната сестра, която иска да се сбогува с голямата, като си поговори с нея на спиритическа дъска, посред нощ, в къщата, където се е самоубила. Какво ли може да се обърка, дето се вика. Естествено, някой отговаря от дъската – но после се разбира, че това не е самоубитата Деби, а нещо много по-страшно…

По принцип ужасите с духове винаги успяват да ме стреснат, независимо от качествата си и този филм не прави изключение, макар да постига ефекта с изплашването по най-баналния и просташки начин, а именно т.нар. jump scares, при които нещо изневиделица изскача от екрана, придружено от писклив звуков ефект. Останалата част от “Смъртоносна азбука” обаче е пълна скръб. Филмът върви изключително мудно и скучно, готините герои заминават, а най-тъпите и дразнещи оцеляват, като единствения светъл лъч идва от играта на Лин Шей от Insidious, но тя има твърде малка роля, за да промени нещата. Интересното е, че според критиците втората част, която е прелюдие, е много по-добра от първата и в това има резон, като гледам какъв трябва да е сюжета й. Първият филм обаче определено е фалстарт – банален, отегчителен и фрустриращ.

Тагове:  

Оставете отговор