Не съм отявлен геймър, особено на модерни игри. По-често играя стари неща, като предимно гледам геймплея и да ми е забавно. Това, което обаче съм е комикс и супер геройски фен. И когато се появи игра с любим супер герой, няма как да откажа. За това днес ще си поговорим за играта на Insomniac на име Marvel’s Spider-Man и по точно remaster версията за PC, излязла през 2022ра година.
И така, първият най-важен елемент поне за мен е историята. Това, което ни предлагат създателите на играта е страхотна история, достойна за герой като Спайди, показваща го такъв, какъвто трябва да е и смятам, че е в пъти по-добра от последните няколко филми с паяка. Историята в играта представлява своебразна смесица между елементи от комиксите и напълно оригинални моменти, което я прави интересна както за стари ,така и нови фенове на Спайдър-мен.
Питър Паркър тук е на около 25-26 години, което за мен е плюс, тъй като никога не съм харесвал особено моментите, когато е тийнейджър. Той работи като асистент на брилянтния учен Ото Октавиус, който се опитва да създаде нов вид мехачни протези за заместване на изгубени крайници. Е, на всички ни е ясно какво ще стане с Ото до края на играта, това не е спойлер, но именно факта че Питър работи с него, ще направи момента, в който спокойния учен се превърне в опасния злодей Доктор Октопус още по-драматичен. Възхищението на Питър към геният на Ото ще се превърне в огорчение и тъга, както и в нещо друго, но тук вече ще си замълча. Тъй като двамата работят заедно и се уважат и възхищават един на друг , връзката им е изградена много по- лично и дълбоко , Ото не изглежда като просто злобен чичко, който напада Спайдър-Мен от нищото и даже смея да твърдя е по-добре изградена дори от “Спайдър-мен 2” на Сам Рейми (който все още ми е любимия Спайди филм).
Всичко това добавя и още един много важен аспект за персонажа на Питър – напомня ни се, че той е истински научен гений. Спайди може да е забавен, силен, смел и какво ли още не , но е важно да запомним и колко умен е той всъщност щом става въпрос за наука. Така, че да работи като асистент (че и равен) на Ото е напълно логично и правилно допълнение. Питър изобретява всяка джаджа, която ползва като Спайди съвсем сам, както и трябва да е, няма нужда друг да му дава готова технолгия и да му държи ръката (кхъх, ТониСтарк, кхъх).
Но какво е една история за супер герой без камара от неговите злодеи? Основният лошковец , който движи историята преди появата на Док Ок е Мартин Ли или Мистър Негатив. Създаден от Дан Слот и Фил Хименез през 2007ма, Мистър Негатив е интересен злодей с точно толкова интересна история, като тук му е отдадена централна роля и той се откроява като повече от подобаваща заплаха за Спайди, при все, че не чак толкова известен колкото другите му злодеи.
Ще видим още и познати стари муцуни като Скорпиона, Лешояда, Електро, Носорога, Шокър и Тумбстоун, като те са с по-малки роли, но ще ви изпотят доста, докато сте пред клавиатурата.
И понеже трябва да има малко романтична драма в историята ще видим и Мери Джейн Уотсън, като двамата с Питър са скъсали(за поредн път), но се опитват да направят нови крачки един към друг, което все пак не е чак такъв голям фокус в историята. Едно от малкото оплаквания които обаче имам към персонажите е именно към Ем Джей, която тук вместо модел и актриса като в комiксите е репортерка в Дейли Бюгъл, която се самонавира в опасни ситуации. Честно казано лично на мен това все още ми напонмя на Лойс Лейн, любимата на Супермен и макар да приемам,че създателите на играта са искали да направят нещо различно, се е получило много нелепо повторение.
Хубав плюс е и как е наблегнато на съвместната работа на Спайди с Ню Йоркската полиция, които въпреки постояните очерняния на Човека-паяк от страна на Джей Джона Джеймисън (който тук има свой подкаст, в който разправя нелепици за героя ни) знаят, че на Спайди може да се разчита, но и той знае, че те са напълно адекватни в работата си. Питър дори има подкрепта на детектив Юри Уатанабе, която е оригинално измислен персонаж за играта и е свръзката на Спайди с полицията.
Време и да си дойдем на думата- как е геймплея на играта? Spider-Man e open world игра, а полето ви на действие, разбира се е Ню Йорк или поне една доооста голяма част от него. Докато се катерите по сгради, скачате и се люшкате на паяжините си из града, ще се почувствате като истински Спайдър-мен, но не само заради тези неща. Докато се движите из града в опити да достигнете до мястото, където историята продължава, ще се случва какво ли не из града. Дребни престъпници, които обират някого или извършват друго престъпление? Имате ги. Полицейско преследване, където трябва да спрете колата на бандюгите? Разбира се. Засада от хората на Кингпин или Мистър Негатив? Че как иначе. И макар изобщо да не е задължително да се отклонявате от целта си за да спрете и да помогнете, според мен ще искате да го направите, защото…ами Спайдър-мен би направил точно това. Така се създава типичното за този герой усещане, че за него просто няма почивка, но все пак той желае да използва силите си за да помага максимално. Какъв по-добър начин да влезете в неговата кожа?
Естествено , играта бъка и от всякакви странични куестове, които също ви носят награди като точки Experience, токени, точки за умения и обичайните благини, но отново изобщо не е необходимо да ги изпълнявате. Някои от тях са наистина чудесни и дори са интересна добавка към истрията, а други са просто нелепи, като например да хванете гълъбите на човек, който си ги е изгубил и само Спайдър-мен може да ги намери и хване. Хах. Редно е да отбележа, че можете и напълно свободно да стъпите на твърда земя и дори да интерактватe с хората из града, като можете да ги поздравите, да им помахате и тъй нататък, като техният изкуствен интелект се държи доста адекватно според ситуациите. Изобщо можете пре спокойно да сте си дружелюбния квартален Спайдър-мен.
В опитите си обаче да разбообразят геймплея от “Insomniac” решават, че на няколко пъти ще ви вкарат в ролята и на двама от поддържащите персонажи- Майлс Моралес и Мери Джейн. Майлс тук още не е получил силите си, но частта с него поставя основота и за последвалата игра , в която той е главен герой. Тук просто на няколко пъти ще ви се наложи да изиграет няколко “стелт” мисии с него, както и с Мери Джейн тъй като те двамата нямат сили. Това и другото слабо място на играта според мен. Не съм фен на стелт мисии, особено пък с обикновени редови граждани (друго е да си нинджа или нещо подобно).
Ходене приклекнал, мятане на разни предмети за да отвлечете вниманието на пазача, бутане на кутии с инструменти за да създадете шум и други такива стандартни работи. Не продължават дълго, но все пак са досадно прекъсване лично за мен. Все пак съм дошъл да играя със супер герой, не с обикновен човек, който се промъква като заек. Още повече, че Майлс и Ем Джей нямат грам опит в това, а все пак минават покрай професионални престъпници и обучени гардове, сякаш не са кой знае какво. Стелт мисиите със самия Спайди са двойно по-интересни и смислени, но за мое щастие също не преобладават.
Не липсват и пъзелите , за тези от вас, които искат да поблъскат главите си и да се почувстват гении като Питър Паркър. Когато сте в лабораторията, в която той работи (както и на някои други места) ще имате възможност да решавате някои технолгични пъзели, като естествено има и опция да ги пропуснете, но трябва да я активирате в менюто на играта. Това отново е сред хубавите добавки, тъй като така можем да усетим какво е да си Питър Паркър, а не само Спайдър-мен.
Играта не забравя и годините, в които Питър е бил фотограф, така че ще имате възможност и да поснимате неща из града в някои от допълнителните мисии, а също така ако решите, ще можете и да си направите селфи или просто обикновена снимка, която да си доукрасите. Самият Питър казва на едно място, че се радва, че си е спомнил колко много обича фотографията.
Дойде ред да споменем и за какво може да използвате спечелените с много труд точки и токени. Най-важното , което си струва да се отбележи са различните костюми за Спайди, които може да отключите и купите с точките. Да, с точките, няма нужда да харчите истински пари, Слава Богу (аспект в модерния гейминг, който е направо влудяващ). Просто си играете и отключвате, точно като едно време, без да ви се казва “Сега ако искаш еди-кой си костюм плащай си от джоба”. Сред костюмите ще намерите красоти като филмови костюми, комикс костюми и оригинални творения за играта, като можете да си ги сменяте по всяко време и колкото ви душа иска. Всеки един от тях се вижда по време на сцените от историята и гледката е невероятна. Освен готин вид, някои костюми идват и със специално умение, като все пак можете да вземето умението и да го сложите към костюма, с който играете, което ви дава още повече избор и свобода.
Ще имате и няколко техно джаджи, които Питър си е направил и които да ви подкрепят в битките, като различни режими на изстрелвачите на паяжина, спайдър дрони и т.н ,като ще можете да ги ъпгрейдвате, точно както и уменията си.
Що се отнася до графиката, в тази remaster версия тя е доста поизгладена, а даже има и промени у вида на някои от персонажите, като най-очевидната е лицето на Питър. В оригиналанта версия за мен той приличаше на недоспал, рошав тип, докато тук вече изглежда доста по-добре, макар отново лично за мен да не е каквото си представям, когато чуя името Питър Паркър. Освен леките графични подобрения, тази версия има и някои бонус костюми, създадена за нея, които ще можете да отключите.
Накрая ще спомена и бойната система, която се усеща малко като в “Аркам” игрите за Батман, но го казвам като комплимент. Хватките са бързи и акробатични, както подобава за Спайди, като даже ще можете и да биете лошковци, докато са още във въздуха, да им дърпате оръжията с паяжината си, също с нея да пренасочите изстреляни към вас ракети и разбира се да опашкулите враговете си. Спайди екшън отвсякъде.
И така, смятам, че Marvel’s Spider-Man oпределелено е задължителна за пробване от всеки Спайдър-фен, който желае да се почувства като любимия супер герой. Макар много от нещата в геймплея да присъстват и в по стари Спайди игри, като например Spider-Man 2 (по втория филм на Сам Рейми), или Ultimate Spider-Man, то тук те са разгърнати до пълния им потенциал благодарение на модерната технолгия, което прави играта върховното Спайди изживяване. Дори и да не можете да пробвате remaster версията, а само оригиналанта PS4 версия, пак действайте, струва си.
Минимални изисквания:
Requires a 64-bit processor and operating system
OS: Windows 10 64-bit
Processor: Intel Core i3-4160, 3.6 GHz or AMD equivalent
Memory: 8 GB RAM
Graphics: NVIDIA GTX 950 or AMD Radeon RX 470
DirectX: Version 12
Storage: 75 GB available space
Препоръчителни изисквания:
Requires a 64-bit processor and operating system
OS: Windows 10 64-bit
Processor: Intel Core i5-4670, 3.4 Ghz or AMD Ryzen5 1600, 3.2 Ghz
Memory: 16 GB RAM
Graphics: NVIDIA GTX 1060 6GB or AMD Radeon RX 580 8GB
DirectX: Version 12
Storage: 75 GB available space
Ревю на Кирил Диманов
Последни коментари