Lore of the Letharn (Raithlindrath #2)

Втората книга от поредицата на австралийския писател Робърт Райън за вълшебния свят Алиторас продължава приключенията на рейнджъра Ланрик и вълшебника Аранлот, които се борят със силите, заплашващи свободатата и живота. Книга задържа нивото на своята предшественица “Renown of the Raithlin”, без обаче да го надгражда, както би трябвало да направи едно качествено продължение. Затова и тя се чете приятно, но без да впечатлява.

Елриса, любимата на Ланрик, е отровена от Мусрака, източния владетел, чиито меч рейнджърът е откраднал. Сега единствената надежда за спасението й е в рядка противоотрова, скрита в гробницата на отдавна загинала раса. За да я намери, Ланрик ще трябва да последва Аранлот на мястото, където някога му е предсказано, че ще загине, а на пътя му стоят както древни зли сили, така и смъртни противници като Мусрака и Мърхейн, слабохарактерният и алчен крал, затрил ордена Райтлин официално. В същото време, макар и с тяло, замръзнало от заклинание, което спира отровата, Ерлиса духом бива призована от богиня, която има нужда от помощта й срещу своята зла сестра, която се храни с човешки жертвоприношения. Така момичето се отправя с ново тяло на друга смъртоносна мисия…

Робърт Райън, може би подобно на мен разочарован от развитието на епичното фентъзи последното десетилетие, продължава да пише в стила на Толкин и Тери Брукс, което има своя чар. Няма ги досадните дворцови интриги, губещи стотици страници от текста, няма софт порно описания, които трябва да убедят оглупелия читател, че чете нещо за възрастни. Има класическо приключение с магии, мечове, благородство и подлост, както и някои свежи идеи. За съжаление обаче Райън не е Тери Брукс и не може да стигне напрежението, което създава тръпката в книгите за “Шанара”, а не е и Едингс, за да може да разведри атмосферата с малко хумор. Книгата му е порция носталгия към славните времена на жанра от 80-те години – нито повече, нито по-малко. Понякога това е достатъчно, но в този случай нещо не ми стигна. Все пак мисля да дам шанс и на третата книга, “Courage of the Conquered” макар и не веднага след “Lore of the Letharn”. Надявам се тя да ми върне ентусиазма, който имах след като прочетох “Renown of the Raithlin”.