Драги приятели, днес се връщаме обратно към рубриката Азиатско каре, в която ще ви представим ревюто на филипинския хорър филм Lilim. Бях изненада от факта, че Филипините също започват да творят в този жанр тъй като този проект се счита за един от първите, които придобиват толкова голяма популярност на екраните в Азия. Режисьорът на продукцията – Майкъл Ред – вече в продължение на десетилетия работи в тази посока, а биографията му е много любопитна тъй като от нея става ясно, че си е пробил път в кино средите като фен на ролеви игри. Още по-интересен е фактът, че фамилият Ред има цяло филмово студио, в което се разработват такива проекти, което е причината да имаме още много такива ревюта за бъдеще.
Началото на Lilim ни отвежда през 80-те години на XX век във Филипините, в дома на две малки деца – Иса и нейният брат Томас. Останали полусираци, те са изцяло на грижите на баща си, който страда от сериозно психическо заболяване и не се грижи за тях. Една вече лудият старец напада семейството си и в бъркотията те го раняват фатално. Минутка по-късно той умира, а те напускат къщата за да избегнат разследване от полицията. След като пътуват цял ден извън града парите им свършват и двамата се отзовават в гъста гора, чиито изход не могат да намерят. Най-накрая Иса и Томас стигат до вратите на огромна църква – сиропиталище, където са посрещнати от директорката сестра Марга. Иса моли сестрата да ги приюти в сиропиталището, без да разкрива за случилото се с баща им. Марга се съгласява и така Томас е настанен при останалите деца в приюта, а Иса постъпва на работа в църквата. Не след дълго младата послушница започва да забелязва странни неща, които не са характерни за духовния живот в такива места. Най-интересно от тях е килията в края на един от коридорите, която сестрите никога не отварят. В по-доверителен разговор Иса разбира, че вътре живее основателката на приюта – старицата Марисол, която от години живее като отшелница и не приема посетители. Когато любопитството надделява, на Иса започват да се случват зловещи неща като накрая тя разбира, че мястото, където се е озовала далеч не е такова, за каквото го възприема.
Филмът Lilim е базиран на реални събития от съществуващите култове във Филипините, което го прави още по-реалистичен. Майкъл очевидно е заложил на стратегията, която съчетава малко специални ефекти с повече ужас и психологическо въздействие върху зрителя. Добро начало за филипинската школа, която предстои да видим как се представя и в други продукции през следващите седмици.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари