Здравейте, скъпи приятели на Цитаделата, вие сте с рубриката Азиатско каре и днес ще ви представим дългоочакваното ревю на китайската продукция Legends of the Condor Heroes: The Gallants. Този филм се радваше на големи очакване не само в Китай и но и сред всички фенове на жанра wuxia, тъй като всички се надявахме да срещнем в негово лице завършен филм, посветен на култовата поредица на Джин Йонг. Йонг е един от малкото китайски автори, оставили толко голяма диря в литературата и една от причините днес китайското кино да се намира във възход. По-голямата част от китайските филми, които четете на сайта са вдъхновени именно от неговите интерпретации на китайското културно наследство.
Историята на филма се върти около главния герой в поредицата – култиваторът Гуо Джин, изучил бойните изкуства до съвършенство и тръгнал по пътеката на Дао и добродетелния живот. Тази продукция се свързва с онзи период от живота на героя, в който той е все още млад и шества по света в търсене на приключения. Действието във филма се развива в Китай, по времето когато монголите, начело с Чингиз Хан нахлуват в източната част на Азия и стигат границите на един от своите най-яростни врагове – племената Джин. Единственото, което стои пред победата на Чингиз Хан над враговете е династията Сонг. Когато Великият хан праща пратеници до императора с молба да премине през владенията му, Синът на Небесата отказва, което става причина за война помежду им.
Точно тук се появява Гуо Джин, за който филмът ни разкрива интересен факт от живота му. Въпреки че Гуо е поданик на Сонг, неговата майка е принудена да бяга от Империята, защото императорският двор е отказал да защити съпруга й от скалъпени срещу него обвинения. Гуо и майка му са приютени от Чингиз Хан, който – виждайки потенциала на момъка – го осиновява и обещава да му даде ръката на дъщеря си. Когато обаче Гуо Джин разбира, че Ордата се готви да смаже Сонг, той моли хана да прояви милост и така се оказва в ситуация, където трябва да избира между лоялността към империята и признателността към осиновителя си.
Предимства на този филм са много – като се започне от майсторската игра на Сяо Жан в главната роля и се мине през чаровното изпълнение на Жуа Дафей. Режисьорът Цуй Харк, който е китаец от виетнамски произход отлично е схванал как да пресъздаде сблъсъка на двете древни традиции, съчетани с призмата на литературното майсторство на Йонг – все пак той е един от творците с най-много заснети филми в жанра wuxia. Майсторските битки, обсадите, начинът, по който са вплетени фентъзи мотивите в историческия ход на събитията наистина правят от Legends of the CondorHeroes: The Gallants едно от най-сериозните постижения в азиатското кино. Въпреки това недостатъците са налице. Филмът е силно идеологизиран тъй издига образа на Гуо Джин на пиедестал, какъвто слабо се долавя в творчеството на Йонг. Династията Сонг и нейният двор са представени като страхливи и мекушави велможи, които ги е страх да воюват с монголите и не правят нищо за да защитят поданиците на империята. Чингиз Хан, от друга страна, е представена като добър, мил старец, чиято щедрост и благост надминава дори тази на боговете. Тези интерпретации значително се различават от първоначалните тенденции в азиатското кино от типа на “Учителя Ин-Ян” и някои от първоначално екранизираните истории за Гуо. На фона на двата лагера, Гуо Джин изпъква като герой, който е силно привързан към отечеството си и го поставя на пиедестал дори след случилото се със семейството му. Не казвам, че това е лоша интерпретация, но в много отношения тя създава предпоставки филмът да е достъпен като разбиране основно за азиатската публика. Встрани от това, дълбоко препоръчвам тази продукция на всички фенове, които харесват жанра wuxia – тя ще ви достави неповторимо удоволствие по начин, който го може само този жанр.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари